Затвори вратата след себе си и внимателно огледа разположението на стаята. Меко шумеше и бръмчеше най-модерна електронна техника — софистицирани сървъри, рутери и апаратура по стените, свързани с гъста мрежа от разноцветни кабели. Тук бе сърцето на местната мрежа на Отдела за държавна сигурност (ОДС). Всеки отделен компютър, принтер и другите устройства в сградата бяха свързани с хардуера в това помещение. Оттук минаваха обезопасените срещу подслушване с нужните защити високоскоростни връзки с главните компютърни системи и базите данни на ФКП, както и архивираните данни в главната централа на институцията във Висбаден.
След малко кимна със задоволство. Именно тук трябвате да си свърши работата, още повече, че специалистът по информационни технологии Карл Центнер бе на дълга ваканция в Тайланд и в негово отсъствие едва ли някой от берлинските служители би губил време да си вре носа в компютърната мрежа, която той като системен администратор поддържаше. И ето я на място, благодарение на добре фалшифицираните служебна карта и писмо, както и свръхчувствителното сексуално его на Фром — проникнала където трябва, за да се порови в някои неща собственоръчно.
Погледна часовника си. В най-добрия случай разполагаше с час или около час, преди да дойде време за кафе и оплешивяващият охранител да се качи тук, да я подкача. Време беше да се захваща за работа, и то здраво. Безпогрешно разпозна работното място на Центнер — беше в ъгъла, на маса с мощен компютър, а по стените множество лавици, отрупани с какви ли не софтуерни и хардуерни ръководства и справочници. Отпред имаше модерен въртящ се стол. Седна на него и отвори куфарчето, от което извади шест диска.
Три от тях съдържаха легитимни варианти на същата информационна система за управление, достъп и останалите програми на ФКП. Два бяха празни. Един бе доста по-различен, на него бе записана специализирана, крайно модерна програма — дело на Отдела за научни изследвания и развойна дейност на ЦРУ.
Тихо тананикайки си, Ранди разтърка мишката и чукна интервал клавиша на клавиатурата. Екранът светна — появи се логото на организацията — стилизираният германски хералдичен орел с разперените криле, с това тя практически влезе в местната мрежа на ОДС. Вкара в устройството диска със специализираната програма, а компютърът тихо засвистя, поемайки и бързо прехвърляйки записаната на него информация на главния си твърд диск. Образът на екрана изчезна.
Измина почти минута, през която Ранди бе затаила дъх и търпеливо чакаше. Сетне на празния екран излезе каре с надпис: Данните прехвърлени. Системата готова.
Усети мускулите на врата си да се стягат, очите й се присвиха. Сега щеше да се разбере дали сътворилите софтуерния код програмисти на Ленгли си заслужават и без това скромните правителствени заплати и пенсии. И ако не бе така, системите за защита и алармите щяха да вдигнат предостатъчно шум оттук до Висбаден и обратно.
Смръщи лице и напрегна всички сили, за да се концентрира изцяло. Сетне се наведе напред и написа команда: АКТИВИРАЙ ЯНУС.
ЯНУС — кодово име, заимствано от обоготворения италийски цар, бог на времето и всяко начало и край с двете лица — бе строго секретна програма на ЦРУ за сваляне на защити и обезвреждане на алармени системи на набелязани за мишени компютърни мрежи. Веднъж свалила защитите и проникнала в системата, програмата можеше да разчете и идентифицира заложените в нея истински самоличности и пароли на потребителите. А сетне, улеснявайки своя собствен потребител да използва която и да е от разчетените самоличности — от най-ниския чиновник до самия директор, — софтуерът можеше да го отведе навсякъде, дори и в най-строго засекретените документи и архиви на системата, в случая ФКП.
Или може би така бе само на теория, както й бяха обяснявали и обещавали?
Защото, доколкото знаеше, това бе първият реално оперативен тест на програмата в истинска, а не симулирана ситуация. Значи имаше ли някакви пропуски и грешки, сега Ранди щеше да ги изпита на собствен гръб.