Мина известно време, на нея лично и се стори цяла вечност. Компютърът шумеше тихо, ЯНУС вървеше по цялата система, през тукашните сървъри и работни станции в сградата до най-отдалечените пунктове и разклонения на мрежата в останалата част на Берлин, Бон и централния комплекс във Висбаден.
Ранди се пребори с изкушението да се изправи и да се поразходи из помещението, колкото да избие натрупващото се в нея огромно, трескаво напрежение. Макар че отлично разбираше необходимостта да повярва в компетентността на техническия екип на управлението, при напрегнати задачи най-много мразеше усещането да зависиш от някой друг извън самия себе си. Винаги се бе бунтувала срещу факта, че съдбата й невинаги е под чисто неин контрол и това бе черта на характера й, която не можеше добре да прикрива. По тази причина в личното й досие в Ленгли имаше няколко забележки, написани в съответния бюрократичен тон, в смисъл, че за нея е типична тенденцията на „вълка единак“ — да действа своеволно, заобикаляйки правила и указания.
На екрана светна нов текст в карето: Проникване в системата за сигурност изпълнено. Всички документи достъпни. Не са намерени алармени устройства.
Въздъхна дълбоко, изпусна въздуха с облекчение. И в същото време усети, че се освобождава от напрежението в раменете и врата. Беше влязла в системата на ФКП. Отново се наведе напред, изцяло съсредоточена в следващата необходима оперативна стъпка. Пръстите й затанцуваха върху клавиатурата, изпращайки поредица команди до ЯНУС. Те нареждаха на програмата да отдели и запише всеки индивидуален доклад, досие и донесение, съдържащо името на Вулф Ренке.
И отново бе принудена да бездейства и изчаква ЯНУС да свърши работата, която в очите на страничен лаик сигурно би заприличала на нещо като черна магия. Софтуерът сверяваше пароли с нива на секретност и допуск, за да осигури достъпа, междувременно пресявайки стотици хиляди архивирани документи, част от които бяха цифрови копия на вестникарски страници и отделни статии, понякога на възраст до трийсетина години назад в миналото. Едноредни резюмета на файловете се мяркаха на екрана все по-бързо, подреждаха се и преминаваха със светкавична скорост, за да отстъпят място на следващите. Повечето бяха документи на самата ФКП, наред с тях имаше и доклади на Щази и на бившето източногерманско правителство.
Ранди с нетърпение изчака програмата да приключи работата си и бързо натрака следващата команда: запиши всички намерени документи на диск. Изцяло контролиран от императивите на ЯНУС, компютърът прехвърли и записа всички съдържащи името Ренке файлове на двата празни диска, които тя последователно постави в устройството. Когато това свърши, Ранди даде последна команда на ЯНУС, с нея софтуерът на ЦРУ трябваше да заличи всички следи от присъствието си в системата на ФКП.
Веднага, щом като логото на федералната полиция се появи отново на екрана, Ранди скочи нетърпеливо на крака, прибра всичките си принадлежности в куфарчето и закрачи към вратата. Веднъж като излезе от сградата, ще отиде в тайната квартира на ЦРУ и ще се отърве от дегизировката. Така завинаги ще изчезне и палавата Петра Фогел, вероятно за голямо разочарование на зажаднелия за женски ласки Ото Фром.
Следващата задача е да отнесе записаните дискове в берлинското бюро на ЦРУ, където компетентните аналитици ще се заемат с проучването на документите, ще търсят аномалии и най-различни факти, свързани с мистериозното изчезване на Ренке и успешното му избягване на подготвяния от страна на германските власти арест.
Час по-късно заложена в главния сървър на ФКП тайна програма започна рутинната си ежедневна проверка на поредица специално белязани документи. Задачата й бе да „прелисти“ белязаните файлове, да засече и проследи обратно евентуален достъп до тях, влизане или запис. Набраната от нея информация активира досега неизползвани сектори от код, на свой ред те задвижиха спешна електронна аларма, която бе изпратена в писмо по електронна поща до персонален компютър извън официалната мрежа на ФКП.
Оттам шифрованата аларма в писмото замина отново по електронната поща на изток, мина през поредица интернетски сървъри и стигна крайното си предназначение — московските офиси на групата „Брант“.
Герхард Ланге четеше генерирания доклад със загрижена физиономия. Когато свърши, присви устни и се замисли над усложненията, които носеше съдържащата се в него информация. А тя бе доволно обезпокоителна особено след пропадналите им снощни опити да заловят Смит и Фиона Девайн.