Стройният бивш офицер от Щази въздъхна и вдигна телефона, за да се обади пряко на шефа си.
— Да? — още на първия сигнал рязко прозвуча гласът на Ерих Брант. — Какво има сега?
— Някой си души около архивните документи за Ренке — резюмира накратко същността на проблема Ланге.
— Кой по-точно?
— Е, това е още един проблем — отново въздъхна Ланге. — Според програмата, която внедрихме в главния сървър на ФКП, достъп до няколкостотин файлове, засягащи хер професор Ренке, са поискали повече от двайсет различни потребители, включително и самият директор, и то все едновременно — в разстояние на около десетина минути. И още нещо, заявките до една са дошли от едно и също работно място — а именно компютъра на системния администратор на местната мрежа в Берлин.
За миг настъпи тишина. Сетне Брант изръмжа грубо:
— Това е невъзможно.
— И аз съм на същото мнение — откликна Ланге тихо.
— Значи това май е работа на американците — добави Брант.
— Изглежда много вероятно — съгласи се Ланге. — Със сигурност и ЦРУ, и АНС разполагат с техническите възможности за електронно проникване в архивите на ФКП.
— При това американците сега имат и мотив — допълни Брант, а тонът на гласа му бе променен, вече говореше тихо и неохотно.
— Точно така — кимна Ланге. — И ако приемем тази възможност, тогава следва, че оперативната сигурност на ХИДРА е компрометирана далеч повече, отколкото първоначално смятахме.
— Аха — процеди Брант през стиснати зъби. — Е, поне да се надяваме тези новини да не стигнат и до руснаците.
Ланге се изкашля и заговори, подбирайки думите си извънредно внимателно:
— Ако американците си врат носа в миналото на Ренке, те вероятно ще засекат и тайните ни източници и агенти в самото германско правителство…
— Отлично зная какво могат да научат и от кого, а и ти знаеш, нали? — прекъсна го Брант. — Сега слушай внимателно, Герхард. Незабавно събирай специализирания екип и хващай самолета за Берлин. Отиваш там още тази вечер.
— С какви заповеди?
— Ще елиминираш всички възможни източници на информация, за да затворим пробива — ледено нареди Брант. — На всяка цена.
Глава двайсета
Вашингтон, федерален окръг Колумбия
Разположен на площад „Лафайет“ срещу Белия дом, хотел „Хей-Адамс“ е типична вашингтонска забележителност. Вече близо осемдесет години красиво обзаведените му стаи, ресторанти и клубни помещения неудържимо привличат знаковите лица в голямата игра на върха — могъщи политици, министри и водещи в кабинета фигури, висши съветници от Белия дом, прочути актьори и богати бизнесмени.
Главният ресторант на хотела се нарича „Лафайет Рум“ и е известен с чудесната си, спечелила редица международни кулинарни награди кухня и прекрасния си избор на първокачествени вина. От почти година заведението беше и любимо място за срещи на група високопоставени членове на сенатските и конгресните комисии за разузнаване и въоръжени сили. Поне веднъж седмично те се събираха в „Лафайет Рум“ на „работен обяд“ заедно с главните аналитици и съветници от Пентагона, ЦРУ и Държавния департамент. Тези редовни сбирки бяха прекрасна възможност за обмен на информация и неофициален коментар по текущите политически проблеми, а много често даваха и шанс да се изглаждат лични дрязги и сблъсъци в приятелска, добронамерена атмосфера и с помощта на колегите — нещо доста по-трудно в обичайната йерархична обстановка на Капитолия.
Днес в блестящата от чистота ресторантска кухня с продуктите сръчно свещенодействаше един от най-новите заместник главни готвачи, румънски имигрант на име Драгуш Братяну. В голямо, плитко блюдо приготвяше един от специалитетите си с грах, аспержи, пресен зелен фасул, няколко супени лъжици от прясно скълцан лук в естрагонов оцет. Стараеше се всячески и добавяше още всевъзможни подправки и други компоненти към тази специална салата, поръчана от един от най-уважаваните специалисти на Държавния департамент по въпросите на руската външна политика.
Огледа се през рамо внимателно. Всички наоколо — множество мъже и жени в блестящи бели престилки — бяха заети с приготвянето на поръчки за немалката тълпа посетители. Никой не му обръщаше внимание. Сега имаше възможността да го направи.
Усещайки устата си съвсем пресъхнала, ниският, набит мъж бръкна в джоба на престилката и извади малко шишенце с прозрачна течност. С бързо, уверено движение свали тапичката и изсипа безцветното воднисто съдържание в току-що завършената салата. Сетне добави още олио, за пореден път разбърка съставните части с голяма лъжица и натисна звънеца.