— Мамка му! — изруга майорът тихо.
Типът С-300 са сред най-модерните дългобойни ракети земя-въздух в украинския арсенал, на практика еквивалент на американските „Пейтриът“.
Машината затрептя, докато бордовите противоракетни автомати започнаха да изстрелват контейнерите с отражателните ленти. Това е вид взривяваща се недалеч зад самолета защита, тя просто за секунди образува облаци от малки свръхтънки пластмасови лентички с намагнетизирана повърхност и характеристики прецизно изчислени спрямо използваната от вражеския радар дължина на вълната. Заплетени в причудливи форми като фантасмагорични цветя, те постоянно се уголемяват, а задачата им е да отклоняват преследващата целта ракета. Дано да залъжат летящите след тях две С-300 — мислено си рече майорът.
— Давай! Давай! — думите излязоха в същия миг почти неволно от устата му и той упорито задържа машината в курса въпреки неимоверното изкушение незабавно да започне маневри, за да избегне двете смъртоносни преследвачки отзад.
Сега прозорчето светна в зелено. Оттук вече имаха диапазонен радиус на действие.
— Огън! — изръмжа той и натисна вградения в щурвала спусък, а машината тутакси олекна с няколко хиляди килограма и мощно отскочи нагоре в мига, когато изпод крилата й се отделиха четири автоматично насочващи се бомби. Без да чака и секунда повече, майорът завъртя щурвала рязко вляво и поведе машината в мощен многократен лупинг, който я отправи за миг и към земята.
От тази маневра излезе буквално в последния миг — на разстояние стотина метра от земната повърхност, така че за миг дървесни върхари, постройки, къщи и електростълбове като че излетяха с огромна скорост от земята и в следващата стотна от секундата се смалиха рязко, а пищенето в слушалките изчезна.
— Мамка му! — дълбоко въздъхна навигаторът. — Избягахме, мушнахме се отдолу!
Този път майорът извърна глава и огледа терена отзад. Някъде на хоризонта проблеснаха няколко последователни взрива, мярнаха се бели огнени стълбове, за миг превръщайки тъмната като в рог нощ в бляскаво зарево.
— Поразихме целта — тихо се обади навигаторът. — Според компютърната прогноза попаденията са четири, значи всички са отишли на място.
Внезапно отвън притъмня, сетне падна гъст мрак. В кабината на Су-34 двамата мълчаха.
В шлемофоните прозвуча глас на руски.
— Симулацията приключи. Приготви се за слизане.
Чу се силно хидравлично съскане, кабината се отвори, разкри се просторен хангар, в който бяха разположени още няколко големи, подобни на кутии тренажори Су-34. В другите машини очевидно също имаше екипажи, но те все още извършваха съответните симулирани мисии. Тренажорите се клатеха и люлееха динамично, а вътре ръководените от компютърни програми летци изпълняваха задачите си в изключително реалистична обстановка.
Майорът смръщи лице, замисляйки се за преживяното през последния час.
— Пренастройте програмата, моля — заговори той в микрофона под брадичката си. — Този път ще пролетим по друг маршрут. Ще опитам да избегнем засичане от неприятелските радари в Конотоп, преди да поразим целта.
Навигаторът се огледа и се усмихна кисело.
— Сергей Николаевич, че това ни е петата атака днес… така? Вече три дни наред сме в тренажорите по дванайсет часа наред. Навъртели сме всички пермутации и възможности. Няма ли днес да отдъхнем мъничко, а? Колкото да си раздвижим краката…
Майорът завъртя глава.
— Не, Владимир, още не се полага — рече той с твърд глас. — Ти сам видя заповедта и предупрежденията от Москва. Имаме само още два дни за тренировки, сетне целият полк ще бъде прехвърлен в Брянск. И недей да си мислиш, че това ще бъде просто извънредно учение с проверка на бойната готовност…
И командирът на ескадрила Су-34 изгледа подчинения с най-сериозно изражение.
— Запомни какво ще ти кажа: стигне ли се до реално изпълнение на удара срещу Киев, няма да имаме място за грешки и неточности. Издъним ли се в реалната мисия, втори шанс просто няма да ни дадат. Няма да има как, защото ще бъдем на оня свят. Затова ти казвам, че е по-добре да сме готови, ама стопроцентово.
Глава двайсет и четвърта
Кремъл
Руският президент Виктор Дударев предпочита личния си кабинет в централната част на триъгълната жълто-бяла сграда, обзаведен различно от изключително богато украсените церемониални зали за приеми, каквито има в другите кремълски дворцови здания. Кабинетът му е малка квадратна стая с прости, практични мебели и само тук-там може да се усети прилика с типичната за Кремъл класическа елегантност.