Руди е дотолкова увлечен от тази техника, че май не чете нищо освен технически списания и фантастика. Дори и моите книги не е чел, макар че ги държи на видно място и се хвали на конските си приятели какъв необикновен приятел има — истински руски писател.
Казва ми (без да ме е чел), че пиша прекалено реалистично и че реализмът е вчерашният ден на литературата. Честно казано, такива идиотски съждения направо ме вбесяват и винаги му казвам, че и неговите коне са вчерашният ден. И че щом даже конете все още са нужни на някого, то и нуждата от литература, която да изобразява реалния живот на хората, също не е отпаднала. Че на хората им е много по-интересно да четат за самите себе си, вместо за разни роботи и марсианци.
Казах му го един път в бирарията, където бяхме седнали. На което Руди със снизходителна усмивка ми предложи да сравня тиражите на моите книги с тиражите на кой да е среден фантаст.
— Фантастиката — самоуверено каза той — е литературата на бъдещето.
С това твърдение направо ме вбеси. Поръчах по втори масс и казах, че фантастиката, също като детективските романчета, изобщо не е литература, а пълна глупост като електронните игри, които допринасят за развитието на масовия идиотизъм.
Горещото слънце, студената бира и изобщо подредбата на тукашния живот не предразполагат към страстни спорове. Руди ми възразяваше лениво, без да се поддава на възбудата ми, и даде за пример Жул Верн, който, видите ли, за разлика от реалистите, бил предсказал много научни открития на днешното време, включително пътешествието на човека до Луната.
Отговорих, че задачата на литературата изобщо не е да предвижда научни открития и че в предсказанията на Жул Верн няма нищо оригинално. Че хората винаги са си представяли и полетите в космоса, и плуването под водата и че в много древни книги тези чудеса са описани много преди да ги опише Жул Верн.
Може — съгласи се Руди. — Но фантастите са предвидили не само техническите открития, но и еволюцията на съвременното общество към тоталитаризма. Вземи Оруел например. Нима не предсказва детайлно създаването на същата система, която днес съществува при вас в Русия?
Разбира се, че не — казах. — Оруел пише пародия на онова, което вече съществува по негово време. Описва един идеално работещ тоталитарен механизъм, който просто не може да съществува в условията на едно живо човешко общество. Ако вземем Съветския съюз, то населението му проявява само външно послушание относно режима и същевременно абсолютно презрение към лозунгите и призивите му, като им отговаря с лоша работа, пиянство и кражби, а така нареченият Голям брат е обект на общи подигравки и постоянна тема за вицове.
Трябва да отбележа, че да спориш със западняци изобщо не е интересно. Като види, че гледната точка на събеседника му му е много скъпа, западнякът тутакси е готов да се съгласи с нея — нещо, което в Русия изобщо го няма.
Спорът ни с Руди затихна някак от само себе си и ми се дощя да го поразпаля. Затова казах, че фантастите са измислили куп неща, които са се сбъднали, но измислят и такива, които никога няма да се сбъднат, например пътешествия във времето.
— Така ли? — попита Руди и запали цигара. — Наистина ли мислиш, че пътешествията във времето са абсолютно невъзможни?
— Да — казах. — Точно така мисля.
— В такъв случай — каза той — много грешиш. Пътешествията във времето от областта на фантастиката вече минаха в областта на практиката.
Естествено говорехме на немски, а тогава, през 1982 година, не бях много добър с немския (и сега не съм много добър). Затова попитах Руди правилно ли съм разбрал, че с помощта на някакви технически средства човек вече може да се прехвърли от едно време в друго.
— Да, да — потвърди Руди. — Точно това ти казвам. Направо ей сега можеш да отидеш в някое райзебюро, да си купиш билет и да заминеш за миналото или за бъдещето, където повече ти харесва, с машината на времето. Впрочем тази машина засега я имаме само ние, германците, по-точно компанията „Луфтханза“. Между другото техническото решение е съвсем просто. Машината е обикновен космоплан като американските совалки, обаче има не само обикновени ракетни двигатели, а и фотонни. Космопланът стига първа, после втора космическа скорост, а след това се включват фотонните двигатели. С тяхната помощ машината развива почти светлинна скорост и тогава за тебе времето спира, а на Земята си върви, и ти попадаш в бъдещето. Или пък корабът развива свръхсветлинна скорост и тогава изпреварваш времето и попадаш в миналото.
Бирата вече ми идваше в повечко, но все още не бях пиян. И казах на Руди: