Ричард Бах
Мост през вечността
Има моменти, когато ни се струва, че и един-единствен дракон, че дори и един храбър рицар не е останал на света. Никоя принцеса не броди сред тайнствените гори, за да омагьоса сърни и пеперуди със своята усмивка.
Има такива мигове, когато ни се струва, че сме захвърлени отвъд пределите на приказното и никакви вълшебства и приключения не могат вече да се случат с нас. Съдбата — това е път, който се простира отвъд хоризонта. Светлите призрачни видения са потънали далеч в миналото и изчезнали завинаги.
И какво щастие е за човека да разбере, че това съвсем не е така. Принцесите, рицарите, вълшебствата и драконите, тайнствата и приключенията… Те всички не само съществуват тук й сега, но те са всичко, което някога е съществувало на земята!
В нашия век, разбира се, одеждите им са различни. Драконите днес са облечени в официални костюми, скрити зад маската на високи постове и служби. Само да посмеем да вдигнем погледа си, който все е забит в земята, или да свием надясно вместо наляво, както ни се заповядва, и веднага демоните на обществото ще завият и зафучат насреща ни. Толкова лукави са станали външните форми на нещата, че принцесите и рицарите понякога могат да останат скрити едни за други, дори скрити от самите себе си.
И все пак учителите на истината все още ни посещават в нашите сънища, за да ни уверят, че никога не ще изгубим своята броня срещу драконите; че в нас протича свещен огън, който ще ни позволи да променим този свят според своето желание. Интуицията вярно ни нашепва: ние не сме прах, ние сме магически същества!
Това е разказ за един рицар, който умираше, и за принцесата, която дойде и спаси неговия живот. Това е разказ за красотата, за зверовете, магиите и крепостите, за силите на мрака, които са илюзия, и силите на живота, които са действителност. Това е приказка за едно приключение едно от най-значимите приключения на нашата епоха според мен.
Всичко се случи в действителност точно така, както съм го описал. Позволих си да променя само последователността на някои събития, има някои събирателни характери, повечето имена са фиктивни. Всичко останало не бих могъл да измисля, дори и да се опитам. Реалността бе толкова неправдоподобна, че никой не би могъл да я измисли.
Читателите винаги проникват зад маските на писателя. Така и вие ще разберете онова, което ме подтикна да разкажа тази история. Но понякога при определена светлина писателят също може да види онова, което се крие зад маските на читателите. И в тази светлина аз може би ще открия вас и вашата любов, която, докато четете тези страници, съпътства мен и моята любов.
Днес тя ще се появи.
Поглеждам от кабината надолу, където вие вятърът и перките на моя биплан оставят въздушна диря след себе си и където на половин миля в далечината се откроява ливадата, която съм наел, с табелка пред входа: ПОЛЕТ ЗА ТРИ ДОЛАРА.
Край табелата от двете страни на пътя всичко пълно с коли. Това са поне шейсетина коли и цялата тълпа е наизлязла да наблюдава полетите. Може би и тя е там долу, може би пристига в същия този миг. Тази мисъл ме кара да се усмихна. Нищо чудно! Превключвам двигателя, насочвам леко нагоре носа на биплана, за да може съпротивлението на крилата да понамали скоростта. После завъртам кормилото и дърпам ръчката назад.
Зелена земя, зрели жита и соя, ферми и притихнали по пладне ливади — всичко това се люшва и сякаш се взривява във въздушния вихър зад биплана. От долу сигурно всичко изглежда така, сякаш някоя стара летателна машина внезапно е излязла изпод контрол.
Носът рязко се насочва надолу, светът се завихря в пъстроцветен калейдоскоп и се върти лиг върти пред моите тъмни очила.
Колко отдавна ми липсваш, скъпа моя сродна душа, мисля си аз, скъпа моя загадъчна прекрасна любима? Може би именно днес най-сетне случаят ще те доведе в Ръсел, щата Айова, аз ще те хвана за ръка и ще те поведа из полята със сено от люцерна и ние дълго ще вървим така. Ти ще преминеш през тълпата, без дори да знаеш защо, любипитна да погледаш как оживява нещо от миналото, как ярките цветове кръжат във въздуха.
Бипланът се спуска надолу с гръм и трясък. Всяка секунда вихърът става все по-неудържим, плътен и гръмък, превъртам още веднъж… ето така… спирам.
Издърпвам ръчката напред, натискам десния педал и превъртам кормилото отляво напред. Размитите очертания започват да се открояват по-ясно, един кръг, после два, след което въртенето прекратява и ние се спускаме право надолу с най-голяма скорост.
Днес тя трябва да се появи, мисля си аз, защото сигурно тя също е самотна. Вече е усвоила уроците, които е трябвало да усвои сама. И защото на света има един човек, към когото съдбата я води, и той в момента лети на този биплан.