Выбрать главу

— В друг смисъл — продължаваше тя — не бихме могли да имаме по-различен старт… Аз бях активистка на движението за мир, Ричард — пилот от Военновъздушните сили; аз можех да имам връзка само с един мъж в даден момент, за Ричард единствената жена бяха многото жени. И в двата случая не беше прав и, разбира се, се промени. Но в крайна сметка няма значение дали винаги сме съгласни един с друг и кой е правият: Единственото, което е от значение, е начинът, по който нашата връзка ни изгражда… Дали непрестанно се променяме, дали израстваме и се обичаме все повече — това е от значение.

— Може ли да добавя нещо? — попитах аз.

— Разбира се.

— Онова, което е наоколо, къщи, работа, коли, това са само помощни неща, условията за нашата любов. Притежанията, местата, където живеем, събитията в живота: това са празни декори. Колко лесно е понякога да се подлъжеш по декорите и да забравиш диамантите! Единственото, което има значение в края на земния ни живот, това е как се обичаме, каква е същността на нашата любов!

През първата пауза повечето от хората ставаха да се поразтъпчат и идваха при мен е книги за автограф, други започваха разговор без формалности, застанали около нас, недалеч от сцената.

Докато хората се връщаха по местата си за петия час от нашето събеседване, аз докоснах Лесли по рамото.

— Как си, малка уки? Добре ли си?

— Много добре — отвърна тя. — Няма нищо общо с преди! Това е чудесно!

— Толкова си умна! — казах аз. — Мъдра и прекрасна. Можеш да си избереш всеки мъж от тази зала. Тя ми изви ръката.

— Избирам този, благодаря. Време ли е да започваме?

Кимнах и включих микрофона.

— А сега да продължим — казах аз. — На всеки въпрос, задаван още от началото на човешкия род, ви обещаваме, че можем да отговорим напълно удовлетворително!

Много от онова, което говорехме, звучеше странно, но нямаше никакъв фалш или лъжа… Както двама теоретични физици биха застанали на сцената, за да заявят, че когато пътуваме със скорост, близка до скоростта на светлината, ставаме по-млади, отколкото онези, които не пътуват; и че една миля пространство около слънцето е различно количество разстояние от една миля над земята, защото около слънцето пространството е повече изкривено, отколкото около земята.

Идеите ни са простички, често могат да предизвикат усмивки и си струват безплатния вход, но са истинни, С какво ли е интересна физиката, която се занимава с високи енергии — дали с това, че е вярна, или че идеите й са особени?

— Госпожо, моля — кимнах аз на жената, която седеше по средата на аудиторията, без да съм сигурен, че тя е на ред.

— Имате ли намерение да умирате? Това е лесен въпрос; ние с Лесли си поделяме отговора.

Целия ден се носехме по вятъра на познанието, който ни бе променил и научил на много неща, през морето от въпроси:

Имаме ли проблеми?

Може ли смъртта да ни раздели? И ако отговорът е не, как се свързваме с приятелите си, които са мъртви?

Нима не съществува злото?

Как се чувства един мъж, женен за актриса?

Приели ли сте Господ Исус Христос за ваш. спасител?

Какво е предназначението на нацията?

Боледувате ли?

Кои са в НЛО?

Любовта ви сега по-различна ли е от тази преди година?

Колко пари имате?

Наистина ли Холивуд е толкова блестящ?

Щом съм живял и преди, защо съм забравил?

Наистина ли тя е толкова прекрасна, колкото твърдите? Какво не харесвате един в друг?

Завършили ли сте промяната си?

Можете ли да видите собственото си бъдеще?

Мислите ли, че онова, което говорите, може да промени света?

Как станахте кинозвезда?

Променяли ли сте миналото си?

На какво се дължи въздействието на музиката?

Направете нещо свръхсетивно, моля.

Какво ви прави толкова сигурни, че човекът е безсмъртен?

Как да разбере човек кога бракът му е приключил?

Има ли други хора, които гледат на света по същия начин като вас?

Къде да търсим човека, когото да обичаме?

Преплувахме през този ден, който за нас продължи не повече от миг, сякаш самите ние бяхме пътници, движещи се със скоростта на светлината.

Дойде бързо часът, когато затворихме вратата на хотелската си стая и заедно се срутихме на леглото.

— Не беше зле — казах аз. — Денят съвсем не беше лош. Уморена ли си?

— Не! — възкликна тя. — Такава сила имаше и такава любов във въздуха, че самата радост дойде и ни обгърна всички!