Аз кимнах. Как така знаеше дали нямаше мъже, които й предлагат парите си?
— Не става дума за любов — отвърнах аз, — никоя от тях не ме обича, ние просто прекарваме времето си заедно и си доставяме наслада като щастливи взаимни паразити.
— Уф.
— Моля?
— Уф. Това е израз на неприязън. Когато казваш щастливи взаимни паразити, представям си хлебарки.
— Извинявай, още не съм решил този свой проблем.
— Следващия път просто не казвай, че имаш пари — посъветва ме тя.
— Не става. Въобще не умея да лъжа. Протегна се да си извадя бележника — и ето че от него на масата изпадат стодоларови сметки и тя пита: „Защо, по дяволите, ми каза, че нямаш средства.“ Какво мога да направя в такъв момент?
— Явно вече имаш опит, но трябва да бъдеш много внимателен. Няма друг град, който може толкова добре да ти покаже, как хората си разбиват целия живот, ако не умеят да се оправят с парите.
И тя най-сетне отвори вратата на колата.
— Не искаш ли салата, нещо здравословно? Или и този път Прасчо ще предпочете горещ шоколад?
— Прасчо вече се отказа от горещия шоколад. Не искаш ли една салата, която двамата да си разделим?
Когато влязохме в дома й, тя пусна тихо соната на Бетовен, направи огромна зеленчукова салата със сирене и ние отново потънахме в разговор. Не забелязахме как слънцето залезе, как изпуснахме един филм, играхме шах и времето ни заедно свърши.
— Мисля си, че трябва да ставам рано утре сутринта — казах аз. — Не ти ли се струва, че съм излязъл от форма? Загубих три от четири игри. Просто не зная какво ми става.
— Играеш добре, както винаги — смигна ми тя, — но аз се усъвършенствам. Единайсети юли е ден, който ще запомниш с това, че си спечелил последната си шахматна игра срещу Лесли Париш.
— Можеш да ми се присмиваш колкото си щеш, драка такава. Следващия път, когато се изправиш пред този бляскав интелект насреща си, той ще е научил наизуст „Сложни уловки в шахматната игра“ и всички те ще те дебнат на дъската. — И аз отроних една ненадейна въздишка. — Налага се да тръгвам. Дали Банта ще има нещо против да ме закара до хотела?
— С удоволствие ще го стори — каза Лесли, но не помръдна от масата.
За да й благодаря за този ден, аз хванах ръката й и я задържах сърдечно и нежно. Ние останахме дълго загледани един в друг, без никой нищо да каже, без да забележим, че времето е спряло. Самата тишина изрази онова, за което дори и не бяхме помислили.
Й тогава, без сами да знаем как, двамата се озовахме в прегръдките си. Целувахме се нежно, невероятно нежно. В онзи момент и през ум не ми мина, че влюбвайки се в Лесли Париш, аз губех единствената сестра, която бях имал.
Когато се събудих на сутринта, слънцето блестеше и позлатяваше косите й, които се стичаха като водопади по възглавниците. Събудих се и видях нейната усмивка.
— Добро утро, уки — промълви тя, толкова близка и нежна, че едва можах да схвана какво ми казваше. — Добре ли спа?
— М! Божичко! Да! Да, благодаря! Спах много добре. Сънувах най-вълшебния сън тази нощ, когато се очакваше ти да ме закараш до хотела. Аз не можах да се сдържа и те целунах, а после… Какъв прекрасен сън!
Един-единствен път, един-единствен благословен път, жената в леглото до мене не ми беше чужда. За първи път в моя живот жената до мен бе на мястото, което й принадлежи, аз — също.
Докоснах лицето й.
–. Имам чувството, че всяка минута можеш да изчезнеш, да се стопиш. Или будилникът, или телефонът ще звънне и ти ще ме попиташ: „Добре ли спа?“ Не искам този звън все още, моля те, нека да посънувам още малко.
— Зънн… — пропя тя с тъничко гласче. Отметна завивките и поднесе невидима слушалка към ухото си. Слънцето озаряваше нейната усмивка, голите й рамене и гърди ме разбудиха окончателно.
— Зънн… Здравей, Ричард, добре ли спа? А?
В миг тя се преобрази в невинна съблазнителка, чиета и непорочна — блестящ ум в тялото на богиня. Аз даже примижах с очи от тази съкровена интимност, която тя създаваше с всяко свое движение, дума, с мимолетния блясък в очите си. Живот с актриса! Не си бях дори и представял колко много различни Лесли могат да се крият в нея единствена. Колко различни същества можех да докосна и позная зад нейния образ при различно осветление на прожектора на сцената на нейната душа.
— Толкова си… красива! — едва можах да промълвя. — Защо не си ми казала, че си толкова… прекрасна.
Телефонът се изпари от ръката й и невинната съблазнителка се обърна към мен със загадъчна усмивка.