— Остави му малко време — каза тя. — Този котарак може и да ревнува в началото.
— Ах, издаде ли се най-сетне?
— В какво съм се издала? — полита тя, остави чаршафа да падне и се наведе напред, за да оправи възглавниците.
— Това най-просто действие, това навеждане напред ме хвърли отново в лед и огън. Докато беше неподвижна, тя бе толкова съблазнителна, че едва можех да й устоя, но само да помръднеше, при всяка най-дребна промяна на формите и очертанията на тялото й, на светлините, всички думи в съзнанието ми се сриваха в щастлива разруха.
— Хм…? — пророних аз, загледан в нея.
— Животно такова. Попитах те: „В какво съм се издала?“
— Моля те, ако стоиш неподвижна, бихме могли да поговорим. Но трябва да ти кажа, че ако не си облечена, дори и малко да помръднеш, за да оправиш възглавниците, съвсем ме разконцентрираш.
Веднага съжалих за думите си. Тя дръпна чаршафа, за да прикрие гърдите си, като го придържаше с две ръце и строго ме изгледа с бисквита в ръка.
— О, да, спомних си — казах аз. — Като каза, че котаракът ти ще ревнува известно време, ти според мен се издаде, че аз удовлетворявам изискванията на твоята обява.
— И без това смятах да се издам — отвърна тя. — Радвам се, че си го разбрал.
— Не се ли страхуваш, че като знам това, мога да се възползвам?
Тя отпусна малко чаршафа и повдигна вежди.
— А нима ти искаш да се възползваш? С огромно душевно усилие аз протегнах ръка и повдигнах бялото платно малко по-нагоре.
— Забелязах, че пада, госпожо, и в интерес на това да поговорим за минутка, бих искал да съм сигурен, че няма да се смъкне по-надолу.
— Колко мило от твоя страна.
— Ти вярваш ли — попитах аз, — в ангели хранители?
— Които ни закрилят, пазят и насочват ли? Понякога да.
— Кажи ми тогава, защо един ангел хранител трябва да се грижи за нашия любовен живот? Мислиш ли, че те трябва да бдят над интимните ни връзки?
— Отговорът на този въпрос е лесен — отвърна тя. — За един ангел хранител любовта е по-важна от всичко останало. За тях нашият любовен живот е по-важен от всички други сфери на живота! Та за какво друго би трябвало да се грижат ангелите?
Разбира се, помислих си, та тя е наистина права!
— Мислиш ли, че е възможно — попитах аз, — ангелите хранители да приемат човешка форма и понякога да се срещат като влюбени?
Тя отхапа от бисквитата си, замислена над думите ми.
— Да.
И след миг добави:
— Смяташ ли, че един ангел хранител може да откликне на обявата ми?
— Да, сигурен съм. Всеки ангел хранител от мъжки пол в тази страна би откликнал на такава обява, ако знае кой се крие зад нея.
— На мен ми е нужен само един — каза тя и след малко добави: — Ами ти имаш ли обява?
Аз кимнах за своя собствена изненада.
— Пиша я от години: „Търси се стопроцентов ангел хранител от женски пол с човешко тяло. Да бъде самостоятелна, да обича приключенията, да притежава забележителна мъдрост. Инициативна и способна творчески да откликва в много форми на общуване. Да може да говори конски латински.“
— Това ли е?
— Не — отвърнах аз. — „Трябва да бъде ангел с блестящи очи, удивителна фигура и дълга златиста коса. Бляскава любознателност, глад за познание. Предпочита се професионалистка в няколко творчески и делови сфери, с опит от високи организационни постове. Блестяща, готова на риск. Гарантирам й трайно щастие.“
Тя внимателно ме слушаше.
— Това за съвършената фигура с дълга златиста коса не е ли малко земно изискване за един ангел?
— А защо един ангел хранител да няма съвършена фигура и дълга коса? Нима това ще я направи по-малко ангелска или не толкова идеална за нейния смъртен и неспособна да се справи с работата си?
Защо наистина ангелите хранители да не могат да бъдат такива? — мислех си аз, копнеейки за своя бележник. Защо цялата планета да не бъде населена с ангели, които да озаряват живота един на друг с тайнственост и приключения? Или поне да има малцина, които понякога да се откриват взаимно?
— Значи ние приемаме такава телесна форма, каквато смъртният, когото покровителстваме, смята за най-очарователна? — каза тя. — Когато учителката е красивичка, човек обръща повече внимание, така ли?
— Точно така! — заявих аз. — Само за секунда.
Аз затьрсих бележника и го намерих на пода до леглото и записах думите й, като ги подписах с Л — от Лесли.
— Забелязала ли си как външният вид на човека се променя за теб, след като го познаваш известно време?
— Дори ако е най-красивият мъж на света — потвърди тя, — започва да ти изглежда обикновен като пуканка, ако няма какво да ти каже. А и най-обикновеният човек, когато сподели с теб онова, което го вълнува, което го интересува, може да ти се стори толкова красив, че да ти се прииска да го прегърнеш.