Аз полюбопитствах:
— Излизала ли си с много обикновени мъже?
— Не с много.
— Защо не, ако са ти се стрували красиви?
— Защото, съдейки от екрана, те виждат в Мери Кинозвездата само изискана красавица и си мислят, че нея може да я заинтересува само Хари Красавеца. Такива хора рядко ми предлагат срещи, Ричард.
Нещастни глупаци — помислих си аз. Рядко й предлагали. Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното, че сме забравили, че не външността определя истинската ни същност. Когато един ангел осени мислите ни, лицето й започва да ни изглежда още по-красиво и тогава: „О, между другото — казва ми тя, — аз имам и ей такова тяло…“
Записах тези свои мисли в бележника.
— Един ден ще те помоля да ми прочетеш повече от твоите записки — каза тя и премести подноса със закуската на нощното шкафче.
При това движение чаршафът отново се свлече. Тя вдигна ръце и доволно се протегна.
— Нищо повече няма да питам — приближи тя до мен — стига въпроси за днес.
Много добре, защото аз не можех повече да мисля.
Звучеше нещо, което не беше музика, а някакво дисхармонично стържене. Още преди да се обърне от стереоуредбата, след като я усили колкото се може повече, аз я обсипах с жалбите си,
— Но това не е никаква музика!
— МОЛЯ? — възкликна тя, а гласът й едва се чуваше от звуците.
— КАЗАХ, ЧЕ ТОВА НЕ Е НИКАКВА МУЗИКА!
— ТОВА Е БАРТОК!
— КАКВО? — попитах аз.
— БЕЛА БАРТОК!
— НЕ МОЖЕШ ЛИ ДА Я НАМАЛИШ, ЛЕСЛИ?
— КОНЦЕРТ ЗА ОРКЕСТЪР!
— НЕ МОЖЕШ ЛИ ДА Я НАМАЛИШ МАЛКО ИЛИ МНОГО? НЕ МОЖЕШ ЛИ ДА НАМАЛИШ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ?
Тя не ме чуваше, но разбра какво искам да й кажа и намали музиката.
— Благодаря — казах аз. — Уки, ти наистина ли смяташ, че това е музика?
Ако бях по-наблюдателен, щях да забележа зад крехката фигура в хавлията на цветя, с коса, увита в кърпа на тюрбан, за да съхне, щях да забележа разочарованието в очите й.
— Не ти ли харесва? — попита тя.
— Ти обичаш музиката, занимавала си се с музика през целия си живот, как можеш да наричаш тази дисхармония, която чуваш, това мише стържене, как можеш да го наричаш музика?
— Бедничкият Ричард — каза тя. — Щастливецът Ричард! Имаш какво да научиш още от музиката. Толкова прекрасни симфонии, сонати, концерти ти предстои да чуеш за първи път!
Тя спря касетата, пренави я и я свали от уредбата,
— Може би ти е малко раничко за Барток. Но обещавам ти — ще дойде ден, когато ще слушаш това, което чу току-що, и ще го наричаш великолепно.
Тя огледа касетите, спря се на една от тях и я постави на мястото на Барток.
— Не искаш ли да послушаш малко Бах…? Да чуеш какво е композирал прапрадядо ти?
— Сигурно ще ме изхвърлиш от къщата си с главата надолу за това, което ще ти кажа, но мога да го слушам не повече от половин час; след което преставам да го разбирам и се чувствам малко отегчен.
— Отегчен ли? Когато слушаш Бах? Значи не знаеш как да слушаш, никога не си се научил да слушаш музика!
Тя натисна копчето и касетата започна да се върти. Това явно беше музиката на прадядо ми на някакъв чудовищен орган.
— Първо трябва да седнеш правилно, ела тук, седни между колоните. Така се сяда, ако искаш да чуеш музиката цялостно.
Това ми заприлича на някаква музикална детска градина, но ми беше приятно да седя заедно с нея, толкова близо до нея.
— Самата сложност на музиката ще я направи неотразима за теб. Виж, повечето хора слушат музиката в хоризонтален план, следвайки мелодията. Но тя може да се слуша и структурално. Слушал ли си някога музика така?
— Структурално ли? — попитах аз. — Не.
— В началото музиката е била линеарна — заговори тя посред лавината от органови звуци. — Прости мелодии, изпълнявани една след друга, с примитивни теми. Твоят прадядо обаче е въвел сложни теми с трудна ритмика и ги е преплел през определени интервали по такъв начин, че те са формирали сложни структури, така че да създадат усещане за вертикалност — хармония! Някои от хармониите на Бах са дисонансни, като тези на Барток, и Бах е изпреварил времето си с тях поне със сто години, преди някой изобщо да помисли за дисонанс.
Тя спря касетата, седна пред пианото и без да й трепне окото, изсвири последния акорд, който бе прозвучал от колоните.
— Ето — акордът прозвуча на пианото по-ясно, отколкото от колоните. — Виждаш ли, това е единият мотив… — и тя то изсвири. — А ето друг… и още един. Сега виж как се изгражда цялото. Започваме с тема А с дясна ръка. След това А се включва отново четири такта по-късно с лявата ръка, чуваш ли? И вървят заедно… докато се включи тема В. А сега тема А се подчинява на нея. И ето че А отново встъпва отдясно. А сега… С!