Не бях забелязал една жена, която ни наблюдаваше немного далеч отвъд мъглата, но тя внезапно реши да направи нещо, което ме изплаши. Отправи се към Лесли, докосна я по рамото и разруши нашия свят.
— Вие сте Лесли Париш!
Мигновено светлата усмивка на моята приятелка се промени. Продължаваше да бъде усмивка, но внезапно застина; тя мигом се затвори в себе си, предпазлива и внимателна.
— Извинете, но аз съм ви гледала в „Голямата равнина“ и „Стар Трек“ и… много ми харесва вашата игра. Вие сте толкова красива…
Жената бе искрена и свенлива, тъй че стените поизтъняха.
— О, благодаря!
Жената отвори чантичката си.
— Бихте ли могла… ако не ви затруднява, да ми дадете автограф за дъщеря ми Кори? Тя направо ще ме убие, ако разбере, че съм била толкова близо до вас и не съм…
Жената не успяваше да намери хартия, на която да пише.
— Тук имаше нещо…
Аз й предложих моя бележник и Лесли кимна и прие.
— Заповядайте — обърна се тя към дамата. — Благодаря, господине — към мене.
Написа посвещение на Кори и го подписа с името си, след което откъсна листа и го подаде на жената.
— Играхте и Дейзи Май в „Лил Абнер“ — добави жената, сякаш Лесли може да е забравила. — А също и в „Кандидатът от Манджурия“. Много ми хареса.
— Нима го помните след толкова време? Много мило от ваша страна…
— Много ви благодаря. Кори ще бъде много щастлива!
— Прегърнете я от мен.
Двамата мълчахме известно време, след като жената се бе върнала на мястото си на опашката.
— Да не си казал нито дума — сопна ми се Лесли.
— Но това бе наистина вълнуващо! — казах аз. — Не се шегувам.
Тя малко омекна. .
— Тази жена бе мила и искрена. Не като онези, които хукват по петите ти и те питат „Вие не бяхте ли еди-коя си?“. Ти Им казваш „не“ и се опитваш да си продължиш пътя, а те ти отговарят: „А, вие сте еди-коя си, знаем, че сте еди-коя си, какви са вашите заслуги?“ И искат да си изброиш заслугите… — Тя недоумяващо поклати глава. — Какво да се прави? Няма учтив начин да се държиш с натрапниците. Не е ли така?
— Интересно. Аз нямам такъв проблем.
— Нямаш ли, уки? Нима никога някой нахалник не се е натрапвал безцеремонно в личния ти живот?
— Лично — не. До писателите натрапниците обикновено изпращат своите искания, често свои ръкописи. Но те са някъде около един процент, не са толкова много. Останалата част от пощата е много интересна. —
Възмущаваше ме скоростта, с която се придвижваше опашката за билети. След по-малко от час ние се бяхме откъснали от своите открития, бяхме влезли в киносалона с делови намерения и седнали да гледаме филма. На колко много неща се уча от нея, мислех си аз и държах ръката й в тъмното, докосвайки се до рамото й. Толкова много неща имам да й кажа! А сега помежду ни бе оживяла неистовата нежност на секса, която ни променяше, създаваше.
Не съм срещал такава жена в своя живот, мислех си аз и я гледах в тъмнината. Не мога дори да си представя какво би могло да разруши, да застраши онази топла близост между нас. Това е единствената жена измежду многото жени, които познавам, с която никога не може Да има въпрос или съмнение за онова, което ни свързва до края на живота ни.
Не е ли странно това, че увереността винаги идва преди сътресенията?
Ето го езерото, Флорида отново грее под моите прозорци. Хидросамолети, подобни на слънчеви водни пеперуди, се плъзгат по водата и във въздуха. Тук нищо не се е променило, помислих си аз, и оставих куфара на канапето.
С крайчеца на окото си забелязах нещо да се движи и подскочих от онова, което видях пред вратата — моят втори аз, за който бях забравил: добре защитен в своята обичайна броня и в момента дълбоко възмутен. Сякаш се бях върнал от разходка сред поляните, с маргаритки в косата и джобове, изпразнени от ябълките и бучките захар за сърните, за да се изправя пред суровия въоръжен воин, който ме очакваше у дома.
— Закъсня цели седем седмици! — заяви той. — Не ме предупреди къде отиваш. — Ще те заболи от това, което трябва да ти кажа, а можех да ти спестя тази болка. Ричард, ти бе доста дълго с Лесли Париш, нима си забравил всичко научено досега? Не виждаш ли каква заплаха те грози? Тази жена застрашава целия ти начин на живот.
Металните вериги на късата му пелерина се размърдаха, доспехите проскърцаха.
— Тя е много красива жена — казах аз, но веднага разбрах, че той няма да приеме този аргумент и ще ми напомни, че познавам доста много красиви жени.