Отворих люка, проверих горивото, направих пълен оглед преди полета. По крилете му бе полепнал прах.
Трябва да наема някого, който да бърше праха от самолетите — помислих си аз и неприязнено изсумтях. Що за мързеливец съм станал — да наема някого, който да бърше праха от самолетите ми!
Преди се привързвах към своя самолет, а ето че сега имах цял харем; приличах на шейх, който идва от време на време, когато поиска. „Туин Чесна“, „Уиджън“, „Майърс“, „Пеперудата“, „Рапид“, „Езерната амфйбия“, „Питс“… Най-много по веднъж месечно, ако не и по-малко, се случваше да ги запаля. Напоследък само „Т-33“ има нещо отбелязано в бордовия дневник, защото летях с него обратно към Флорида.
Внимавай, Ричард, казах си аз, да бъдеш чужд на самолета, с който летиш, не способства за удължаването на неговата жизнеспособност. Влязох в кабината на малкия самолет и огледах командното табло, от което бях отвикнал.
Навремето прекарвах всеки ден със „Стрелата“, пълзях нагоре-надолу по кабината, целите ми ръкави бяха изпоцапани с масло, докато чистех двигателя, оправях вентилите, затягах болтовете на цилиндъра. Днес аз съм толкова близък с многото си самолети, колкото и с многото си жени.
Какво ли щеше да си помисли Лесли за всичко това — тя, която има специално отношение към всички неща? Нима не бяхме близки тя и аз? Как исках да е тук сега.
— Витло — старт! — извиках аз по привичка и натиснах копчето за потегляне.
ЦИК! ЦИК! ЦИК! И накрая — бумтене на запаленото реактивно гориво. Температурата в задната турбина достигна нужното ниво, двигателят набра скорост по миниатюрната си скала.
Колко много означава навикът. След като веднъж си опознал самолета, ръцете и очите помнят как да го издигнат във въздуха още дълго, след като съзнанието е забравило. Ако някой бе застанал до мен в кабината и бе ме попитал как да включи двигателя, аз нямаше да мога да му кажа… Само след като ръцете ми изпълнят всички последователни действия по пускането, бих могъл да му обясня какво съм направил. Тръпчивата миризма на запалено гориво проникна в кабината. И заедно с това нахлуха спомените за хиляди други полети. Този ден бе част от цял един живот, прекаран в непрестанно летене.
Знаеш ли какво е другото значение на думата летене, Ричард? Бягство. Спасение. От какво бягах? От какво се опитвах да се спася и какво търсех?
Излязох на пистата за излитане и забелязах няколко коли, които бяха спрели край оградата на летището, за да наблюдават полетите. Нямаше какво толкова да видят. Този самолет беше тъй малък, че ако не бе димната система за демонстративни полети, щеше да се изгуби от погледа, преди още да достигне другия край на пистата.
С този самолет излитането е критичен момент, помни .това. Внимавай в ръчките за управление, Ричард, набирай скорост постепенно. Ускорение 85 възела, след което носовото колело се повдига един инч и самолетът сам се откъсва от пистата. Ако го форсираш, изгубен си. Насочих се по бялата линия в центъра на пистата. Люкът бе затворен и заключен и аз натиснах на пълна скорост, при което малката летателна машина потегли. Със своя неголям двигател самолетът набираше скорост не по-бързо от индийска волска каруца. Преминал вече половината писта, той все още не се беше събудил… 60 възела беше твърде малко, за да полети. Дълго след това ние достигнахме 85 възела и пистата остана зад нас.
Издигнах носовото колело от бетона и само подир няколко секунди вече бяхме във въздуха и, макар и бавно, се отделяхме от пистата, опитвайки се да се издигнем над дърветата.
Колелата са вдигнати.
Клоните, обрасли с мъх, проблясваха десет фута под нас. Скоростта достига 100 възела, 120 възела, 150 възела. И най-сетне машината се събужда и аз си позволявам да се отпусна в кабината. При скорост 180 възела това само-летче е готово да направи всичко, което поискам от него. Трябваше само да достигне летателна скорост и да има чисто небе — и беше направо удоволствие да летиш с него.
От каква изключителна важност бе за мен да летя! Обичах го повече от всичко. Да летиш, може да прилича на нещо магическо, но то е усвоено практическо умение с партньор, който можеш да опознаеш и да обикнеш. То има свои принципи, които можеш да овладееш, закони, когото да следваш, й дисциплина, която, колкото и да е чудно, води към свобода. Летенето толкова много прилича на музиката! Лесли щеше наистина да го обикне.
Далеч на север се очертаваха купести облаци, които предвещаваха буря. Само след десет минути вече се плъзгахме по гладката им повърхност, след което излязохме от тях, пътувайки две мили над необитаемите пространства.