Така и на мен ми предстоеше бъдеще, което не би могло да се случи, без да преживея първо това свободно самотно настояще, в което живеех сега.
Изкачвах се по стълбите на дома си, погълнат от размисли, свързани с възможностите за контакт с други аспекти на самия себе си, с Ричард от миналото и Ричард от бъдещето. С моето Аз от други животи на други планети, в други хипотетични време-пространства.
Дали някой от онези алтернативни мои превъплъщения би копнял да намери своята сродна душа? Дали някой от тях я е намерил?
Интуицията — вечното бъдеще/минало Аз — ми прошепна в отговор тогава на стълбите:
Да.
Отворих шкафа и извадих от него кутия консервирана супа и малко макарони с намерението бързо да си приготвя хубава италианска закуска. Не беше задължително да е съвсем италианска, но трябваше да бъде гореща и питателна, което беше важно за мен, във връзка с разследването, което се канех да извърша.
Огледай се, Ричард, и виж. Това ли е животът, към който наистина се стремиш?
Ужасно е самотен, помислих си, докато слагах супата в една тенджера на печката, забравил да включа котлона. Лесли много ми липсваше.
Чу се прошумоляване на защитна ризница и аз въздъхнах.
Не се безпокой — помислих си — нямай грижа за нищо; много добре зная какво ще кажеш, не мога с нищо да оборя твоята логика. Съвместният живот е бавно самоубийство. Предполагам, че ми липсва не самата Лесли. Липсва ми онова, което тя олицетворява за мен точно сега.
Воинът се оттегли.
На негово място дойде друга, съвсем различна по характер мисъл: Противоположното на самотата, Ричард, това не е съвместният живот, а душевната близост.
Тази дума се изплъзна и политна като сребрист мехур, откъснал се от тъмното дълбоко дъно на морето.
Това е!
Което ни липсва!
Моята съвършена жена в много тела е топла като лед от фризера. Тя предлага общуване, лишено от грижа за другия, секс, лишен от любов, приятелство, лишено от вярност.
Така както не може да страда, нито да ти причини страдание, така също не може да обича, нито да бъде обичана. Тя е напълно неспособна да изпита душевна близост. Но дали душевната близост е по-важна за мен от самата свобода? Може би затова прекарах с Лесли седем седмици, докато три дена с друга жена ми се виждаха много.
Оставих супата да изстива на печката, намерих един стол и седнах на него, свил колене до брадичката, и се загледах през прозореца към езерото. Купестата облачност се беше превърнала в дъждовна и слънцето оставаше напълно скрито зад облаците. Лятно време във Флорида можеш да си свериш часовника по летните бури.
Двайсет минути по-късно продължавах да седя и да гледам дъждовната стена, без дори да забелязвам това.
Днес ми се бе удало да поговоря с Дики от моето далечно минало; успях да му предам послание. Но как да вляза във връзка с Ричард от бъдещето? Какво може да знае той за душевната близост? Дали се е научил да обича?
Несъмнено нашите двойници от миналото и бъдещето са ни по-близки приятели от когото и да било… Та кой друг може да ни бъде по-близък от самите нас в други превъплъщения, от самите нас в духовни форми? Ние всички сме свързани с една вътрешна златна нишка, която преминава през мен, както и през всички останали.
Чувствах, че натежавам все повече и повече, отпускайки се в стола и в същото време — издигайки се над него. Какво странно усещане, мислех си. Не трябва да му се съпротивлявам, не трябва дори да помръдвам, нито да мисля. Нека то ме поведе накъдето желае. Ще ми бъде от голяма полза да се срещна…
Излязох по мост, изтъкан от сребристо нежна светлина, и пристъпих на огромна арена, около която в полуокръжност имаше редове с празни места. Свободните алеи вяха разположени радиално като спици от центъра на сцената. Не точно на сцената, но близо до нея се очертаваше самотният силует на човек, подпрял брадичка на коленете си. Сигурно бях прошумолял, защото той вдигна поглед, усмихна се, изправи се и ми махна за поздрав.
— Не само че си точен — каза ми той, — а направо си подранил!
Не виждах лицето му съвсем ясно, но това бе човек горе-долу колкото мене на ръст, облечен в нещо, което ми се стори като снегозащитен костюм. Това беше черен найлонов комбинезон, на жълти и оранжеви ленти на гърдите и по дължината на ръкавите. Имаше ципове на джобовете и на кожените ботуши. Всичко това ми беше познато.