Ние попаднахме с дясното крило във възходящия поток и аз рязко свърнах нататък.
— Не завивай прекалено рязко — посъветва ме той. — И бездруго този самолет има малък радиус на обръщане, тъй че съвсем леко да обърнеш, ще се задържиш във възходящия въздушен поток.
— Добре.
Аз щях да изпитам насладата да притежавам този самолет! Аз щях да се превърна в този човек, който стои сега пред мен. Сигурно знае много неща.
— Виж, имам някои въпроси, които искам да ти задам — казах аз. — Колко напред в бъдещето ми се намиращ ти? Предполагам, около двайсетина години?
— Малко повече от пет. Макар че ми се струват петдесет. Бих могъл да ти спестя четирийсет и девет от тях, ако .ме послушаш. В това е разликата между нас. Аз имам отговорите, от които се нуждаеш, но ти не си готов да чуеш нито дума, преди да минеш ПОД ОГРОМНИЯ ВАЛЯК НА ОПИТА.
Сърцето ми се сви.
— Наистина ли мислиш, че ще се уплаша от това, което ще ми кажеш.? Сигурен ли си, че няма да те послушам?
— А нима ще го направиш?
— На кого друг бих могъл да. се доверя, ако не на теб — казах, аз. — Разбира се, че ще те послушам.
— Може и да ме изслушаш, но няма да направиш онова, което ще те посъветвам. Успяхме да се срещнем, защото и двамата сме любопитни, но аз лично се съмнявам, че ти ще ми дадеш възможност дати помогна.
— Разбира се, че ще ти дам.
— Не, няма — каза той. — Това е както случаят с този самолет. По твое време той няма свое име, защото не е бил още изобретен. Когато бъде изобретен, ще го нарекат свръхлек самолет и той ще направи революция в спортната авиация. Ти обаче няма да купиш тази машина готова, Ричард, нито ще наемеш някой да ти я построи. Сам ще сия построиш част по част — Стъпка Първа, Стъпка Втора, Стъпка Трета. Същото се отнася и за въпросите, на които търсиш отговор, съвсем същото е. Не можеш да си ги купиш наготово. Няма да можеш да ги възприемеш, ако ти ги дам, без да си ги платиш, ако ти ги кажа сега дума по дума.
Бях сигурен, че не е прав.
— Но ти си забравил — казах му аз — колко бързо усвоявам всичко! Дай ми един отговор и ще видиш какво ще пия си глас, а не своите страхове…
— Не ти вярвам.
— Може и да си прав — каза той. — Аз съм само една от твоите бъдещи възможности, но не единствената.
Той се извърна на мястото си, протегна ръка към мотора и дръпна ръчката на смесителя.
— Въпреки това твърде е възможно, според мен, моята жена, Лесли, да бъде един ден твоя жена. Тя спи в момента тук в моето време, както твоята приятелка Лесли спи в момента в твоето време на цял континент разстояние от теб. Всичко, което си научил от многото си жени, е било само за да получиш дара на тази единствена жена. Не го ли разбираш? Желаеш ли още отговори?
— Ако всичко се свежда до онова, което говориш, не съм сигурен, че ме интересува — казах аз. — Да се откажа от свободата си ли? Уважаеми господине, та ти нямаш дори и представа кой съм аз. Спокойно мога да мина и без отговори като този, ако обичаш!
— Не се безпокой, ти ще забравиш всичко от този полет. Едва много късно ще си го спомниш.
— Аз нищо не забравям — заявих. — Паметта ми ме държи като в желязна хватка.
— Стари приятелю — тихо каза той. — Толкова добре те познавам. Нима никога не се умори вечно на всичко да се противиш?
— Уморен съм до смърт. Но ако се налага, за да живея живота си така, както аз го разбирам, вечно ще се противя.
Той се засмя и отмести летателната машина от термалния поток. Ние бавно се заспускахме над земната повърхност, по-скоро като балон, отколкото като са-молет. И пет пари не давах за неговите отговори. Те по-скоро ме плашеха и ядосваха. Но подробностите на свръхлекия самолет, алуминиевата тръба и арматура, извивката на крилото, кабелите от неръждаема стомана и дори странната емблема на птеродактил, изрисувана на корпуса, се запечатиха в паметта ми. Можех да го изградя още сега, ако трябва.
Той намери потока на низходящ въздух и започна да се спуска спираловидно по него, както преди се бе изкачвал по възходящата струя. Явно срещата ни беше към своя край.
— Е, добре — казах аз, — можеш, да ме сразиш с още някой и друг отговор.
— Няма смисъл — отвърна той. — Щеше ми се да те предупредя, но виждам, че няма никакъв смисъл.
— Моля те. Извинявай, че ти противоречах. Спомни си, че това съм аз.
Той дълго се колеба, но най-сетне реши да говори.
— С Лесли ще бъдещ по-щастлив, отколкото можеш да си представиш — каза той. — И това е твоят шанс, Ричард, защото всичко друго отива направо по дяволите. Двамата заедно ще бъдете подложени на съдебни преследвания, защото ти ще трябва да върнеш парите, които твоите мениджъри са изгубили. Няма да можеш да пишеш, защото данъчните служби ще искат да сложат ръка на всяка дума, която напишеш, на хартия. Няма да остане нищо от онова, което имаш. Ще банкрутираш напълно. Ще загубиш самолетите си до един, къщата си, парите си, всичко. Няма да можеш да си стъпиш на краката години наред. Това ще бъде най-доброто, което някога ти се е случвало. Най-доброто, което Някога ще ти се случи.