Устата ми направо пресъхна, докато го слушах.
— Това отговор ли е?
— Не, от него сам ще си намериш отговора.
Той се спусна над поляна на билото на един хълм и погледна надолу. На края на поляната го чакаше жена. Тя гледаше към нас и помаха с ръка на самолета.
— Искаш ли ти да го приземиш? — попита той и ми предложи управлението.
— Мястото е малко тясно за първо приземяване, ти го направи.
Той мигновено спря мотора, направи широк кръг и се спусна надолу. Преминахме над последните дървета преди ливадата и той наведе носа надолу, спусна се над тревите, после съвсем леко пак го вдигна. Вместо да започне да се издига, свръхлекият самолет се понесе, сякаш плуваше, още секунда и после докосна земята с колелата си, плъзна се по тревата и спря до Лесли, която беше дори още по-пленителна от онази, която бях оставил в Калифорния.
— Здравейте и двамата — каза тя. — Помислих, си, че може би ще те открия тук с твоя самолет — и тя се наведе и целуна другия Ричард и поразбърка косата му. — Бъдещата му съдба ли му разкриваше?
— Разказвах му, че едно ще загуби, друго ще намери — каза той. ~ Толкова вълшебно и скъпо! Направо ще мисли, че си сън.
Косата й бе по-дълга, отколкото я познавах, лицето — по-нежно. Тя бе облечена в лимоненожълта коприна, широка блузка с висока яка, която би изглеждала малко строга, ако коприната не беше толкова тънка. Широк и ярък като слънце колан бе пристегнат на кръста й, панталони от бял моряшки плат покриваха целите й крака освен пръстите. Сърцето ми за малко да се пръсне. Всички защитни стени, които си бях изграждал^ направо се сринаха на прах. Ако трябва да прекарам остатъка от живота си с една жена, то нека това да бъде тя.
— Благодаря — каза тя. — Облякох се специално за случая. Човек не се среща често със своите предходници… Особено насред живота.
Когато той слезе от самолета, тя го прегърна, а после се обърна към мен и ми се усмихна.
— Как си Ричард? — Преизпълнен със завист — отвърнах аз.
— Няма защо да завиждаш — каза тя. — Този самолет ще бъде твой.
— Аз не завиждам на съпруга ти за самолета, завиждам му за жената.
Тя цялата се изчерви.
— Но нали ти си този, който мрази брака?Бракът е „скука, застой и неизбежна загуба на уважение един към друг“!
— Може и да не е винаги така.
— Това дава някаква надежда — каза тя. — Не мислиш ли, че някой ден можеш да промениш отношението си към брака?
— Ако се вярва на съпруга ти, ще го променя, но не виждам как може да стане това, освен когато те гледам.
— Иза тази среща няма да си спомняш утре — каза Ричард от бъдещето. — За доброили лошо — сам ще трябва да стигнеш, до своите отговори. Аз го погледнах:
— В богатство и в бедност.
Той едва забележимо се усмихна към нея.
— Докато смъртта още повече ни сближи. Те нежно ми се присмиваха, но аз ги обичах и двамата.
След малко той се обърна към мене и каза:
— Времето ни заедно свършва. Ето че имаш един отговор, който можеш да забравиш. Ако искаш, иди да полетиш малко със самолета. Ние трябва да побързаме да се върнем в страната на будното състояние. В една година, която е толкова отдалечена от твоето настояще, но в същото време и толкова близо. В момента пиша новата си книга и ако имам късмет, щом се събудя ще взема първото нещо за писане, което ми попадне и ще запиша този сън.
Той протегна ръка към нейното лице като от забавен кадър, сякаш искаше да я докосне, после изчезна.
Жената въздъхна, тъжна, че времето ни заедно бе свършило.
— Той се събуди, ай аз само след минута ще се събудя.
Тя плавно пристъпи към мен и, за мое собствено удивление, нежно ме целуна.
— Никак няма да ти бъде лесно, бедни Ричард — каза тя. — Ина нея също няма да й е лесно, на онази Лесли, която бях. Предстоят ви много трудни времена! Но ти недей да се страхуваш. Ако искаш чудото да се случи в твоя живот, откажи се от бронята. Чудото е много по-силно от всяка стомана!
Очите й бяха като вечерно небе. Тя знаеше толкова много!
Така, както се усмихваше, изчезна. Останах сам на поляната със свръхлекия самолет. Не се качих да полетя отново. Останах в тревата, припомняйки си всичко случило се, опитвайки се да го запечатам като клеймо в съзнанието си. Лицето й, думите, всичко изчезна.