Когато се събудих, прозорецът бе тъмен, целият осеян в дъждовни капчици, а на отсрещната страна на езерото се очертаваше като извита дъга редицата от нощни светлини. Аз протегнах крака в тъмнината и се опитах да си спомня онова, което ми се бе присънило. До стола си имах бележник и писалка.
Летях на сън. Праисторическо летящо същество с пъстроцветни пера ме понесе и ме остави пред най-красивата жена, която някога съм виждал. Тя каза една-едничка ду ма: „чудо“. Най-красивото лице…
Чудо. Знаех, че бях сънувал нещо повече от това, но не можех нищо да си спомня. Чувството, което остана в мен, бе любов, любов, любов. Тя не бе сън. Имах усещането, че съм се Докоснал наистина до тази жена! Облечена в слънчева светлина. Тази жена живееше някъде, а аз не можех да я открия!
Къде си?
Обхвана ме чувство за безизходност и аз захвърлих бележника срещу прозореца. Той отскочи и страниците му се разлетяха на всички страни, докато накрая падна върху летателните ми карти на Южна Калифорния.
— Сега, по дяволите! Къде си СЕГА?
Когато се случи това, се намирах в Мадрид и се забавлявах, като пътувах от място на място — по време на публичните представяния на испанското издание на книгата — и давах интервюта на испански, което караше телевизионните служители и репортерите да се усмихват. Защо пък не? Нима на мен не ми беше приятно, когато някой испанец на посещение в Америка, или някой немец, французин, японец или руснак, се откаже от преводачите и дава интервюта на английски. Вярно, че говори малко странно, думите не са точно подбрани, но колко приятно е да наблюдаваш как тези хора смело, сякаш ходят по въже, се опитват да се обърнат непосредствено към нас.
— Вярвате ли в събитията и идеите, за които пишете, сеньор Бах, потвърждават ли се те във вашия живот?
Камерата съвсем леко бръмчи в очакване, докато аз си превеждам въпроса наум.
— Няма такъв писател на света — заговорих аз невероятно бавно, — който да напише книга с идеи, в които не вярва. Ние можем правдоподобно да опишем нещо само ако наистина вярваме в него. Аз не съм много добър в… как се казва на испански „потвърждаването“… Да живея според идеите си както искам, но всеки изминал ден това става все по-добре.
Езиците са като огромни пухени възглавници, поставени между народите. Онова, което другите казват, се заглушава и почти се губи в тях, а когато се опитаме да говорим с тяхната граматика, имаме усещането, че цялата ни уста се натъпква с пера. И все пак си струва. Какво голямо удоволствие е това да предадеш с думи една идея. Дори и с детински думи да я изречеш съвсем бавно и да я пуснеш като платноходка по течението на един друг език към разноезично човешко същество!
Телефонът в хотела иззвъня късно вечерта и преди да успея да помисля за испанския, вече бях казал „здравей“ на английски.
Чуваше се съвсем тихо един слаб глас, от много, много далеч.
— Здравей, уки, аз съм.
— Каква приятна изненада! Колко мило, че се обаждаш!
— Боя се, че възникнаха някои ужасни проблеми и се наложи да се обадя.
— Какви проблеми?
Не можех да си представя какви толкова важни проблеми могат да възникнат, които да накарат Лесли да позвъни в Мадрид посред нощ.
— Твоят счетоводител се опитваше да се свърже с теб — каза тя. — Знаеш ли нещо за Държавните данъчни служби? Някой споменавал ли ти е за това? Твоят мениджър не ти ли е говорил?
Далечната линия бе силно смущавана.
— Не, съвсем не. Каква е тази Държавна данъчна служба? Какво става?
— Искат от теб да платиш един милион долара до понеделник, защото в противен случай ще конфискуват цялото ти имущество.
Това бе толкова ужасна заплаха, че направо не можех да повярвам, че е истина.
— Да ми конфискуват всичко ли? — възкликнах аз. — И то до понеделник? Защо точно понеделник?
— Изпратили са официално предупреждение преди три месеца. Твоят финансов мениджър не ти е съобщил, за да не те тревожи…
Тя беше толкова тъжна, когато ми съобщаваше това, че веднага разбрах, че не се шегува. Защо тогава бях наемал финансов мениджър, бизнесмениджър… Каква им беше работата на всички тези професионалисти? Положително не се налагаше да наемам експерти за нещо толкова просто, като това да ми конфискуват имуществото данъчните власти. Това можех и сам да го постигна. Можех и сам да се справя с нещо подобно.
— Мога ли с нещо да ти помогна, Ричард? — попита тя.
— Не зная.
Колко странно би било да видя катинари на самолетите си и на къщата.