Лесли съсредоточено слушаше радиопредавателя и се чудеше какво би могъл да означава разговорът от диспечерската станция. А на мен за секунда ми мина през ум колко много се разширява диапазонът от спокойни приключения, които имахме заедно.
Всеки друг в този момент щеше да види в нея една красива делова жена, която най-акуратно отива на среща, за да обсъди финансовите проблеми на една филмова продукция, разходите и икономиите, програмата за снимки и местностите, където щеше да се снима. Аз обаче като присвиех очи, можех да си я представя такава, каквато изглеждаше само преди час, обгърната само от топлия въздух от двата сушоара за коса, след като беше взела душ; виждах я как ми намигна, когато се появих на вратата и как се разсмя секунда след това, когато се блъснах в стената.
„Колко жалко“, помислих си, че такива прекрасни преживявания водят след себе си неминуемо чувството, че другият ти принадлежи, след което следват сръдните, пререканията и всички жалки дрипи на брака, независимо дали човек е женен или не.
Натиснах копчето на микрофона…
— Майърс Две, Три, Девет Майк е готов да се издигне на Две-Едно.
— Три Девет Майк, полетът разрешен, моля побързай. Друг самолет излиза на пистата.
— Майк, прието — казах аз. Протегнах ръка покрай президентката на компанията, за да проверя дали вратата й е затворена и заключена.
— Готова ли си? — попитах.
— Да — отвърна тя, вперила поглед право напред.
Шумът на мотора премина в грохот с мощност триста конски сили. Ние залепнахме по местата си, докато самолетът се носеше с пълна сила по пистата. Асфалтът с белите линии по него се превърна в дълго неясно петно и „Санта Моника“ остана далеч назад.
Преместих ръчката на шасито във вдигнато положение.
— Колелата се вдигнаха — обърнах се аз към Лесли, — а сега предкрилията… Виждаш ли ги как се свиват към крилото? Сега малко ще забавим оборотите, за да наберем мощност, и тук ще стане по-тихо…
Намалих газта няколко степени, след това и оборотите на витлото, после регулатора за наситеност на топлинната смес, за да приведа в нормата температурата на изгорелите газове.
Три червени лампички светеха върху контролното табло. Колелата бяха вдигнати напълно. Шасито поставих в неутрално положение, за да изключи хидравличната помпа. Самолетът започна да набира височина със скорост по-малко от хиляда фута в минута. Този самолет не се издигаше както Т-33, но също така и не гореше по шестстотин галона гориво на час.
Под нас се очерта брегова ивица със стотици хора на плажа. Ако сега моторът откаже, помислих си аз, набрали сме достатъчно височина, за да обърнем и да се приземим на игрището за голф или да се върнем на пистата. Направихме голям завой над летището, след което се насочихме към първия промеждутъчен пункт към Сан Диего. Преминахме над международното летище на Лос Анпжелис и Лесли ми посочи няколко самолета, които бяха готови за приземяване.
— Не им ли препречваме пътя?
— Ни най-малко — отвърнах аз, — над летището има коридор и ние летим по него. Най-безопасното място за нас е точно над пистите, защото, както виждаш, всички големи самолети се насочват от една страна, когато трябва да се приземят, а от другата — при излитане. Диспечерите ги наричат „перлен кордон“. Нощем те изглеждат като диамантен кордон с техните светлини.
Аз намалих мощността до крайцерска скорост и моторът още повече стихна. Всеки път, когато правех нещо по самолета, тя ме питаше с поглед какво е то и аз й обяснявах какво става.
— Сега сме в хоризонтално положение след изкачването. Виждаш ли как се движи стрелката на спидометъра? Ще стигне примерно ей дотук — около сто и деветдесет мили в час. А този циферблат показва височината. Малката стрелка показва хилядите; голямата — стотиците. Можеш ли да кажеш на каква височина се намираме сега?
— Три хиляди… и петстотин?
— А сега го кажи без въпросителна интонация. Тя се наведе към мене, за да погледне висотомера.
— Три хиляди и петстотин.
— Правилно!
Един самолет „Чесна-182“ летеше в посока към нас, в коридора на 1000 фута над нашата височина.
— Виждаш ли там? Този самолет лети на височина 4500 фуга в противоположна посока. Има определени правила, които следваме, за да не летим твърде близо един до друг. Въпреки това, посочвай ми всеки самолет, който виждаш, дори ако си сигурна, че и аз също го виждам. Ние винаги се стараем да гледаме наоколо, тъй че да виждаме и да бъдем виждани от останалите. Имаме светлинни сигнали на горната част на опашката и средата на корпуса, за да могат останалите самолети да ни виждат.