Тя кимна с глава и затърси с очи за самолети наоколо. Въздухът беше спокоен като млечно езеро — ако не беше шумът на двигателя, спокойно бихме могли да си представим, че сме в нискоскоростна космическа капсула, която преминава покрай планетата Земя. Протегнах ръка и настроих тримера на контролното табло. Колкото с по-висока скорост лети един самолет, толкова повече се нуждае да се настройва тримерът, за да не се издига носът му и да не получава по-голяма височина.
— Искаш ли ти да го управляваш малко? Тя се дръпна, сякаш ей сега щях да й връча управлението на машината.
— Не, уки, благодаря. Не зная как да управлявам.
— Самолетът си лети сам. Пилотът само го насочва в каква посока да лети. Съвсем внимателно и леко. Сложи ръка на кормилото пред теб, съвсем леко, само с палеца и два пръста. Точно така, обещавам ти, че няма да допусна да направиш нищо не както трябва.
Тя съвсем плахо докосна с пръсти кормилото, сякаш това беше някакъв метален капан, поставен там, за да притисне ръката й.
— Всичко, което трябва да направиш, е да натиснеш съвсем лекичко кормилото от дясната страна. Тя ме изгледа доста колебливо.
— Хайде, продължавай. Повярвай ми, че самолетът обича това. Натисни леко надясно. 5
Колелото се смъкна половин инч от нейното докос-ване и, разбира се, Майърс бавно започна да обръща надясно. Тя притаи дъх.
— А сега натисни лявата страна на колелото, Тя направи каквото и казах така, сякаш осъществяваше физически експеримент, чийто резултат бе съвършено неизвестен. Двете крила се уравновесиха и тя ми се усмихна като щастлив откривател.
— А сега се опитай да дръпнеш малко назад кормилото, само на половин инч…
Когато летището на Сан Диего се показа на хоризонта, тя бе към края на първия си урок по летене и можеше да посочва самолети, които изглеждаха като прашинки на петнайсет мили разстояние. Очите й бяха също толкова наблюдателни, колкото и красиви; беше голямо удоволствие да се лети с нея.
— От тебе може да излезе много добър пилот, ако решиш да се заемеш с това. Ти се отнасяш нежно със самолета. Повечето хора, когато опитват за първи път, дори и да им се каже да бъдат внимателни, натискат силно кормилото и горкият самолет започва да се тресе и накланя на разни страни…, Ако бях на мястото на самолета, за мене щеше да бъде щастие ти да ме управляваш.
Тя ме изгледа продължително с крайчеца на очите си, след което продължи да наблюдава дали се задават други самолети, докато ние бавно свърнахме по посока на Сан Диего.
Когато отново бяхме в нейния дом в Лос Анджелис същата вечер, след като и на връщане летяхме толкова леко, както и сутринта, тя просто рухна в леглото.
— — Ще ти открия една тайна, уки — промълви тя.
— Разбира се, каква е тя?
— Изпитвам ужасен страх от това да летя! УЖАСЕН!! Особено от малки самолети. До днес, ако някой би опрял дуло в слепоочието ми и ми кажеше: „Или влизай в този малък самолет, или ще натисна спусъка“, аз бих му отвърнала: „Натискай спусъка!“ Направо ми изглежда невероятно онова, което направих днес. Бях уплашена до смърт и все пак го направих.
— Какво? Нима е възможно? Уплашена ли си била? Но защо не ми каза? Можехме да пътуваме с Банта…
Не беше за вярване. Една жена, която значеше толкова много за мен, да се страхува от самолети?
— Защото щеше да ме намразиш за това — отвърна тя.
— Да те намразя ли! Щях да реша, че си глупачка, но нямаше да те намразя. Много хора не изпитват удоволствие от летенето.
— Не става дума за това дали изпитвам удоволствие — каза тя. — Аз просто не мога да издържам да летя! Дори когато става дума за голям пътнически самолет. Аз пътувам със самолет само когато това абсолютно се налага, и то в най-големите самолети. Влизам вътре, сядам, хващам се здраво за страничните облегалки на стола и с всички сили се старая да не се разплача. И то още преди самолетът да е запалил!
Аз нежно я прегърнах.
— Миличката ми! И да не ми кажеш нито дума. Значи преа цялото време, докато си пътувала с „Майърс“, ти се е струвало, че текат последните минути на живота ти, така ли?
Тя кимна, заровила глава в рамото ми.
— Какво невероятно храбро момиче си ти! Тя пак кимна.
— Но ето че всичко свърши! Страхът отмина и отсега нататък, където и да трябва да заминем, винаги ще летим със самолет. Ти ще се научиш да летиш и ще си имаш свой мъничък самолет…