— Защото в такъв случай губя своята независимост—отвърнах аз.
Тя бе извърнала глава и внимателно ме наблюдаваше.
— Тази ли е върховната истина, до която си стигнал?
В някои моменти, помислих си, човек се чувства доста неудобно, когато някой му чете мислите.
— Мисля, че вече ми е време да се отдръпна за малко и да остана сам със себе си.
— Изплю камъчето — възкликна тя. — Бягай! Свободен си да го направиш. Ти и без това не си тук, въпреки че присъстваш. Чувствам липсата ти. Макар че стоиш пред мен, ти ми липсваш!
— Лесли, не зная какво да направя. Струва ми се, че е време да се оттегля. И без това трябва да отида с яхта до Киуест. Налага се да видя как се развиват нещата във Флорида.
Тя се намръщи.
— Нали казваше, че никога не си могъл да останеш с една жена повече от три дни, че се побъркваш от досада? Ние с теб прекарахме заедно месеци и аз плачех, когато се разделяме! И двамата бяхме по-щастливи от всякога! Какво се е случило, какво се промени?
Съзвездие Врана леко се бе отклонило встрани от мачтата и аз леко завъртях кормилото, за да оправя направлението на яхтата. Ако обаче държа това направление през цялата нощ, помислих си, призори ще се окажа край бреговете на Юкатан, а не на път към Киуест. Следвай неизменно една и съща звезда и ще се окаже не само че си се отклонил от пътя, но и че си се загубил.
По дяволите, Врано. И ти ли си на нейна страна? С такива усилия съм си изработил тази идеална система, този превъзходен модел на съвършената жена — и всичко вървеше съвсем добре, докато се намеси Лесли и започна да задава въпроси, за които не се осмелявам дори да мисля, още по-малко пък да им отговоря. Разбира се, че аз искам да ви обичам, госпожо, но какво ще направите вие от ваша страна, ако се влюбя?
Как ли бих се почувствал, ако бъда изхвърлен зад борда сега? Малки вълнички зелена фосфоресцираща светлина сред океана; в следващия миг огромната яхта ще бъде над мен, а в по-следващия ще е отплувала далеч й след минута всичко отново ще бъде потънало в мрак. И светлата пътека след нея ще е изчезнала.
Ще заплувам към сушата, това е всичко, което ще направя. Няма повече от десет мили до брега, а ако ли не мога да плувам десет мили в топла вода, значи си заслужавам да се удавя.
Ами ако съм на хиляда мили далеч от брега? Тогава как ще се чувствам, ако се озова изхвърлен зад борда?
Някой ден, Ричард, помислих си, може би ще се научиш да контролираш тъпия си ум. Имах чувството, че момчето се обръща към странстващия пилот, кацнал насред полето:
— Господине, ами какво ще стане, ако моторът откаже да работи?
— Ще се спусна и ще се приземя, приятелю! Този самолет се спуска лесно и може да се приземи, дори ако моторът откаже.
— Ами какво ще направиш, ако ти изпаднат крилете?
— Ако крилете ми изпаднат, ще трябва да скоча с парашут.
— Ами ако парашутът не се отвори?
— Ще се опитам да скоча върху купа сено.
— Ами ако навсякъде е само камънак?
Тези деца са едни малки дяволчета. И аз бях същият. И досега съм си такъв: „Ами ако съм на хиляда мили далеч от брега?“ Толкова съм любопитен, детето в мен иска да се втурне и открие какво има от другата страна на смъртта още в този миг. Няма да чака дълго, и на това ще му дойде времето. Направил съм каквото съм имал да направя, написал съм си книгите, но може би още има някой и друг урок да науча, преди да премина оттатък.
Как да обичам една жена например. Ричард, помниш ли, когато се отказа от работата на пътуващ пилот, за да търсиш своята истинска любов, своята сродна душа, своята върховна приятелка в милиони превъплъщения? Това ми се струваше толкова отдавна. Дали всичко, което бях научил за любовта, може да се окаже погрешно? Дали наистина не съществува една-единствена жена, предназначена за мен на този свят?
Надигна се вятър и яхтата се отклони. Аз се отказах да следвам Враната и с помощта на компаса се насочих към Киуест.
Защо ли толкова много летци обичат също да карат яхти? Самолетите създават чувство за свобода в пространството, яхтите пък внушават усещане за свобода във времето. Работата не е в самото средство, а в онази разкрепостеност, която то олицетворява. Не е големият самолет, който ни привлича, а скоростта, с която се движим, чувството за могъщество от това, че можем да контролираме полета. Не лодката с опънати платна, а вятърът, приключението, онази действена чистота на живота, която изисква морето, която небето изисква. Без никакви външни задръжки. Можеш да си плуваш с яхта години наред, ако искаш.