На яхтите е подвластно времето. Самолетът може да лети не повече от известно количество часове. Никой още не е изобретил самолет, който да обладава такава свобода във времето, както една яхта.
Общувайки с жените, аз успявах да съхраня своята свобода; защо да не мога да го направя с Лесли? Те не ме критикуваха, задето съм дистанциран, задето си тръгвам, когато ми се ще; а тя с какво право го правеше? Нима не знае? Ако се задържим малко по-дълго заедно, дори и учтивостта изчезва… Хората се отнасят по-вежливо към непознати, отколкото към собствените си мъже или жени! Двама души, привързани един към друг като гладни кучета, които се борят за всеки залък. Виж ни нас, дори и нас. Ти си позволяваш да ми повишаваш тон! Та аз не съм дошъл в твоя живот, за да те ядосвам. Ако не ти харесвам такъв, какъвто съм, направо ми кажи и ще изчезна! Дългото съвместно съжителство, това означава вериги, задължения и отговорности. Никаква радост, никакви приключения, никаква благодарност!
Минаваха часовете на нощта и на хоризонта на юг се появиха първите бледи светлини. Това не беше изгревът, а уличните лампи на Киуест, които хвърляха своите отражения през мъглата високо в небето.
Плаването е, общо взето, доста бавно, мислех си аз. Ако внезапно промениш намеренията си, ако решиш, че не желаеш да бъдеш където си, със самолета това лесно може да се постигне; можеш да изминеш огромен път за доста кратко време. Когато си с яхта обаче, дори и да промениш намерението си, няма да можеш дори да акостираш и да слезеш! Не можеш да се спуснеш, ако си много високо, не можеш да се издигнеш, ако си прекалено ниско. Яхтите винаги са все на една и съща надморска височина. Никаква промяна. Тягостно. Промяната означава приключение, независимо дали става дума за яхти или жени. Та какво друго е приключението — ако не промяна?
В приятелството ни с Лесли имаше установени Правила: пълна равнопоставеност и неприкосновеност, свобода, взаимно уважение и внимание, при което никой няма претенции над другия. И тези правила се отнасяха и за двамата. Ако те вече не й харесват, би трябвало да ми каже. Цялата тази връзка започва да става прекалено сериозна.
В такъв момент тя сигурно би казала: Нима в твоя живот, Ричард Бах, няма място за нищо повече от правила?
Щеше ми се да мога да кажа „не“ и просто да си отида.
Щеше ми се да мога да поговоря с нея по този въпрос сега.
Щеше ми се яхтите да можеха да се движат по-бързо, да можеха да летят.
Жалък, нещастен свят. Изпращаме хора на Луната, а не можем да измислим яхти, които понякога да летят.
— Готов ли си, уки? — пита тя. Ето че отново прекарвам прекалено много време с нея, мисля си. Прекалено много време. Тя е организирана като микрочип. Всичко, до което се докосне, е подредено, става честно и ясно. Толкова е красива, че все още ме зашеметява, толкова е забавна, толкова е любяща. Но моите правила ми напомнят, че ще се самоунищожа, ако прекарам твърде много време с една-единствена жена, а аз наистина прекарвам твърде много време с нея.
— Готов ли си да тръгваме? — пита отново тя.
Облечена е в светлокехлибарен костюм, с шалче от златиста коприна около шията; косата й е добре прибрана, като за делова среща.
— Разбира се — отвърнах.
Колко странно. Тя е тази, която ме извлича изпод отломките на рухналата ми империя, тя върши работата на всичките провалили се служители, които бях наел.
Стен запази хладнокръвие до края и каза, че съжалява, задето съм загубил толкова пари. Така ставало понякога — пазарът просто се обръщал срещу теб.
Данъчният адвокат на Стен се извини, че не е обърнал внимание на крайния срок на предупреждението от данъчните служби. Каза, че не било справедливо. Той бил закъснял само две седмици с молбата си за удължаване на срока и те отказали да я удовлетворят. Иначе той можел да им докаже, че аз не им дължа дори и цент.
Хари, бизнесмениджърът, се усмихна и каза, че проблемът, който са ми създали данъчните служби, бил срам за тях. На него също му било неприятно и затова се постарал да скрие този проблем от мене, докато може. Междувременно каза, че би желал едномесечно обезщетение при прекъсване на договора с мен.
Ако не беше Лесли, с мен бе свършено. Изпитвах крайно отвращение от пари, данъци, налози, сметки и всякакви счетоводни книжа. Всяка хартийка с числа, написани на нея, ми се щеше мигом да се превърне на парченца.