Ние очевидно стигнахме доста по-далеч? отколкото ти бе възнамерявал. И спряхме пред онова, което на мен ми се струваше, че са следващите логически и прекрасни стъпки. Виждам, че развитието в отношенията с теб непрестанно трябва да се спира, и започвам да мисля, че никога няма да успеем да направим нещо повече от случайни подстъпи, без да можем да разгърнем целия си потенциал, своите удивителни сходства в интересите, независимо от това колко години ще бъдем заедно — защото няма никога да имаме съвместно време, което непрестанно да не бъде прекъсвано. Така че развитието, което и двамата ценим толкова високо и знаем, че е възможно, става всъщност невъзможно.
И двамата имахме пред себе си видението на нещо удивително, което е възможно за нас. И все пак не можем да го постигнем от изходната позиция, на която сме. Аз съм изправена пред непреодолима стена от защитни механизми, а ти чувстваш потребност да изграждаш все повече и повече. Аз копнея за богатството и пълнотата на едно бъдещо развитие, а ти вечно ще търсиш, начин да го избягваш, докато сме заедно. И двамата сме поставени в състояние на стрес — ти не можеш, да се върнеш назад, а аз не мога да продължа. Между нас възникна едно постоянно противоборство и малкото време, което ти допускаш да бъдем заедно, е налегнато от облаци и мрачни сенки.
Да чувствам в теб постоянна съпротива към мен и към развитието на нашите отношения, което е нещо великолепно, сякаш че аз и възможността за такова развитие е ужас за теб — да преживявам различните форми, в които се проявява твоята съпротива и някои от които са доста жестоки — това често ми причинява болка по един или друг начин.
Имам някои записки от времето, в което бяхме заедно, и ги прегледах обстойно и честно. Това ме натъжи и дори шокира, но ми помогна да разбера истината. Аз гледам на онези дни в началото на юли и на последвалите седем седмици като на единствения ни наистина щастлив период. Това бе началото и то действително беше прекрасно. Последваха разделите, техните жестоки и необясними за мен прекъсвания на всякаква връзка — и също така жестоките опити да ме избягваш и да се съпротивляваш на срещите си с мен, когато се завръщаше.
Дали сме разделени — и далеч един от друг, или сме заедно — и далеч един от друг, й в двата случая сме нещастни. Аз забелязвам как постепенно се превръщам в едно създание, което плаче много и дори трябва да плаче много, защото, както изглежда, става необходимо да предизвикам съчувствие, преди да получа внимание. А аз зная, че не съм стигнала дотук в този живот, за да предизвиквам съжаление.
Когато ми каза, че „ти е невъзможно“ да отложиш една среща, за да ми помогнеш в момент на криза, истината изведнъж се стовари върху ми като лавина. Изправена пред фактите такива, каквито са, аз си давам сметка, че не мога да продължа, колкото и много да го желая; не мога да преодолея себе си повече от това.
Надявам се да не приемаш това като нарушение на споразумението, а по-скоро като продължение на многото и много завършеци, които си започнал. Струва ми се, че и двамата знаем, че така трябва да стане. Аз трябва да приема, че се провалих в опита си да те накарам да познаеш радостта от грижата за другия.
Ричард, скъпи приятелю, говоря ти всичко това с нежност и дори с ласка и любов. Нежността ми не идва да прикрие някакъв потискан гняв: тя е истинска. Тук няма обвинения, не търся грешки и обиди. Просто се опитвам да разбера и да прекратя болката. Изразявам само това, което бях принудена да приема: че ти и аз никога няма да постигнем развитие, а още по-малко величествения върховен израз на едни отношения, които се разгръщат в пълната си сила.
Аз имах чувството, че ако нещо заслужава да скъсам с предишния си начин на живот и утвърдени модели и да отида отвъд познатите ми ограничения, то това е нашата връзка. Предполагам, че имам основания да се чувствам унизена заради всички усилия и надежди, които вложих в нашите отношения. Вместо това се чувствам горда и щастлива, че можах, да оценя тази рядка и прекрасна възможност, която ми беше дадена, и вложих всичките си сили, за да я задържа в най-чистия и най-висшия смисъл.