Това е моята утеха сега. В този ужасен момент на раздяла мога да кажа съвсем честно, че не виждам нищо повече, което мога да направя за онова прекрасно бъдеще, което бихме могли да имаме заедно.
Въпреки болката, щастлива съм, че те познавах така близко и винаги ще скъпя времето, което имахме заедно. Аз много израснах с теб, научих много неща от теб и зная също, че ти дадох много важни неща. Ние и двамата сме по-добри хора от това, че се познавахме.
В този последен момент ми идва наум, че и една метафора от шахмата може също да се използва. Шахматът е игра, при която всяка от страните има своята обективна цел, дори и когато въвлича другата страна; по средата на играта се развива битка, която става все по-интензивна и всяка от страните загубва част от позициите си, тъй че и двете страни отслабват; в края на играта единият изготвя капани парализира другия.
Аз мисля, че ти гледаш на живота като на шахматна игра; аз го виждам като соната. И поради тези различия и царят, и царицата са изгубени, а песента замлъкнала.
Аз продължавам да бъда твой приятел, както зная, че ти си мой. Изпращам ти това писмо със сърце, пълно с дълбоката и нежна любов и уважение, които знаеш, че изпитвам към теб, и с най-дълбока тъга, че една възможност, толкова многообещаваща, толкова рядка и красива, ще остане неосъществена.
Стоях и гледах през прозореца, без да виждам, а главата ми бучеше.
Не е права. Разбира се, че не е права. Тази жена не разбира кой съм и какъв е моят начин на мислене.
Жалко, помислих си аз.
Смачках писмото и го хвърлих.
Един час по-късно нищо през прозореца не беше се променило.
Защо трябва да се лъжа? — мислех си аз. — Тя е напълно права и аз много добре зная това, дори ако не желая да си го признавам, дори ако никога повече не помисля за нея.
Нейният анализ на симфонията, на шаха… Защо аз не бях разбрал всичко това досега? Винаги съм бил така дяволски интелигентен, освен в областта на данъците, винаги съм бил по-прозорлив от всеки друг жив човек — как съм могъл да не разбера всички тези неща, когато тя е могла? Нима не съм толкова умен, колкото е тя? И щом е толкова прозорлива, къде е нейната система, къде е бронята, която да я пази от болката? Аз си имам своята съвър…
По дяволите, твоята съвършена жена! Това, което си измислил, е половинтонен ветропоказател, боядисан с най-причудливи окраски, който никога няма да полети с изкуствените си криле! Твоят петел-ветропоказател може да подскача, да пляска с криле и да кукурига, вместо да пее, но никога, никога няма да успее да се издигне над земята. Ти, който толкова се ужасяваш от женитбата, не разбираш ли, че си се оженил за тъкмо такова нещо?
Самата представа за мен, съвсем мъничък, на сватбена фотография с двайсетфутов петел-ветропоказател, тази представа беше самата истина! Аз се бях оженил за една идея, която беше погрешна.
Ами какво става с моята свобода! Ако остана с Лесли, ще започна да се отегчавам.
Тъкмо в този момент аз се раздвоих в две различни лица: Аз, какъвто бях до този момент, и един пришълец, дошъл, за да разруши този Аз.
Няма защо толкова много да се тревожиш за скуката, идиот такъв — каза новодошлият. Не виждаш ли, че тя е по-умна от теб, че познава светове, до които ти се страхуваш да се докоснеш? Хайде, натъпчи ми устата с памук, издигни си стена насреща ми, както правиш винаги, когато нещо в теб се опита да ти подскаже, че всемогъщите ти теории са погрешни! Свободен си да го направиш, Ричард. Свободен си да прекараш целия остатък от живота си в преднамерени и изкуствени запознанства с жени, също толкова уплашени от всяка интимна близост, колкото си ти. Каквото повикало, такова се обадило, глупако. Ако не ти е останал поне грам здрав разум, който явно доста ти липсва в този живот, ще си останеш със своята безчувствена и уплашена измислена съвършена жена, докато умреш от самота.
Ти си жесток и безчувствен като лед. Мястото ти е на жестоката и безчувствена шахматна дъска, под жестокото твое студено небе; провали една великолепна възможност с тази своя идиотска империя; и сега от нея останаха купчина кокали, на които правителството — на всичко отгоре и правителството — се кани да сложи ръка!
Лесли Париш бе една възможност, хилядократно по-великолепна от всяка империя. Но ти беше до смърт уплашен от нея, защото тя е по-умна, отколкото ти някога си бил или ще бъдеш; ето защо имаш намерение да я изхвърлиш от живота си. А може би тя изхвърля тебе от своя живот? И няма много да пострада от това, приятел. Защото няма какво толкова да изгуби. Може би ще й бъде тъжно, ще си поплаче малко, защото тя не се страхува да плаче, когато умира нещо красиво, но ще го преодолее, ще се издигне над него.