Ти също ще го преодолееш за не повече от минута и половина. Трябва просто да затръшнеш проклетите си метални врати, да ги затвориш яко и никога повече да не помислиш за нея. Вместо да се издигаш, ти все повече ще пропадаш към дъното и в скоро време твоите подсъзнателни опити да се самоунищожиш ще се увенчаят с блестящ успех. Тогава ще настъпи жалкото пробуждане, когато ти ще разбереш, че ти е бил даден живот от огън и сребро, живот като блестящ диамант, а ти си взел омазан проклет чук и си го разбил на парчета. Изправен си пред най-големия избор на своя живот и много добре го знаеш. Тя твърдо е решила да не се примирява с твоя дивашки безсмислен страх и в този момент е щастлива, че се е отървала от смъртния товар, който представляваш за нея.
Хайде, върви, направи онова, което винаги правиш в такива случаи: бягай. Бягай към летището, запали самолета и полети в нощта. Лети, лети! Иди и си намери някое симпатично момиче с цигара в ръка и чаша ром в другата и наблюдавай как тя си изтрива в тебе краката по пътя към нещо по-добро, докато ти се стараеш да избягаш от него тази вечер. Бягай, глупав страхливецо. Бягай и ме изхвърли от ума си, затръшни вратата след мене. Следващия път, когато ще ме видиш, ще бъде денят на смъртта и тогава можеш да ми разкажеш Как си се чувствал, след като си изгорил единствения мост…
Аз затръшвах вратата пред всички тези мисли и в стаята стана тихо като в спокойна морска шир.
— О, Господи! — възкликнах на висок глас. — Не ставам ли твърде емоционален!
Извадих писмото от боклука, започнах отново да го чета и пак го хвърлих в кошчето.
Щом тя не ме харесва такъв, какъвто съм, много мило от нейна страна, че ми го казва. Колко жалко… Ако бе малко по-различна, можехме да си останем приятели. Но ревността аз не мога да търпя в никакъв случай! Да не би да си мисли, че съм някаква нейна лична собственост; откъде накъде тя ще решава с кого да прекарвам времето си и кога? Съвсем ясно съм й заявил кой съм, как мисля за нещата и на какво може да разчита. Не съм й обещавал сладникави любовни признания от рода на тези, които тя очаква от мен. Няма да чуеш „аз те обичам“ от мен, госпожице Париш. Аз ще остана верен на себе си, дори и ако трябва да се откажа от всички преливащи от радост щастливи моменти, които сме имали заедно.
Едно-единствено нещо никога не съм направил, скъпа Лесли — никога не съм те лъгал, нито мамил, нито предавал. Винаги съм живял, както ми диктуват убежденията и точно така, както ти заявих. Ако това се оказва неприемливо за теб, така е трябвало да бъде; много съжалявам, бих предпочел да бях предупреден малко по-ра-но, за да спестя неприятностите и на двама ни.
Утре по изгрев-слънце потеглям, казах си аз. Хвърлям багажа в самолета и отлитам нанякъде, където никога не съм бил. В Уайоминг, например, или фонтана. Оставам самолета да си го търсят данъчните служби, ако могат да го намерят, и изчезвам. Вземам под наем един биплан и ме няма.
Сменям си името. Мечо Пух е живял под името Сандърс, защо аз да не мога. Много забавно ще бъде. Джеймс Сандърс. Могат да си вземат банковите сметки, самолетите и всичко каквото си поискат. Така и никой няма да узнае какво е станало с Ричард Бах, и аз най-сетне ще намеря блажено спокойствие.
Ако някога пиша нещо отново, ще го пиша под ново име. Само да поискам — и ще го направя. Да се махна от всичко. Може би Джеймс Сандърс ще поскита из Канада, из Австралия. Старият Джим ще може да поскита из дивите гори на Алберта или на юг да прескочи до Санбъри или Уитълси, в някоя „Тигрова пеперуда“. Би могъл да научи австралийски, да вземе някой и друг пътник, колкото да припечели нещичко.
А после…
После…
А после какво, господин Сандърс? Правителството ли се опитва да убие Ричард Бах, или ти самият? Искаш да го убиеш, защото Лесли скъса с него, така ли? Наистина ли смяташ, че животът му без нея ще бъде толкова изпразнен от смисъл, че ще бъде все едно да умре?
Тази мисъл ме занимаваше дълго време. Наистина щеше да бъде вълнуващо да се махна от всички, да си сменя името и да избягам. Но наистина това ли е, което желая най-много от всичко?
„Значи това е най-висшата истина, до която си се домогнал?“ — би попитала тя.
Не.
Седнах на пода, наведох се и се опрях на стената.
Не, Лесли. Това не е моята най-висша истина.
Моята най-висша истина е, че трябва да измина дълъг път, докато се науча истински да обичам. Моята най-висша истина е, че в най-добрия случай така наречената ми съвършена жена става за малко разговор, малко секс — за мимолетни връзки, с които да приглуша самотата. Не това е любовта, за която мечтаеше онова момче пред градинската порта навремето.