Холивуд бе изчезнал на четиристотин мили отвъд хоризонта на запад. Моят дом във Флорида бе продаден. Ние живеехме в караван, паркиран сред десет хиляди квадратни мили пусти местности, обрасли с пелин в Аризона, близо до едно летище за планери. Планерен център Естрела. Слънчевият залез изглеждаше като облаци, напоени с реактивно гориво и безшумно подпалени. Планерите плавно се спускаха и попиваха светлината като гъби. Приличаха на пурпурнозлатисти капчици, които образуваха вирчета върху пясъка.
— Скъпи малък ук — обърнах се аз към нея. — Но ти сама знаеш. Убеден съм, че знаеш и няма смисъл да се опитваме да оборваме истината: не съществува нещо такова, което Лесли Париш да не може да направи, стига да реши. Нещо толкова незначително, като да се превърташ с планер, едва ли може да обори истината. Ти умееш да управляваш тази летателна машинка!
— Само дето припадам — мрачно заяви тя. — Човек не може да управлява, когато е в безсъзнание.
Отидох в микрокилера на караваната, извадих оттам една малка метла и я подадох на Лесли, която седеше на края на леглото.
— Вземи тази метла, представи си, че дръжката й е ръчката ти за управление — обърнах се към нея аз. — Ще правим превъртания тук на земята, докато не ти омръзне съвсем.
— Не че ми омръзва, а ме плаши!
— Ще престанеш да се страхуваш. Представи си, че метлата е ръчката за управление, а краката ти натискат педалите на кормилото. Представи си, че си се издигнала и летиш хоризонтално, а сега бавно дърпаш ръчката назад, много бавно, носът на планера леко се издига, сега ще се разтърси, ще загуби скорост, продължавай да дърпаш ръчката назад, носът се спуска надолу и СЕГА натискаш докрай десния педал, точно така, държиш ръчката назад и отброяваш превъртанията: Едно… две… три… Броиш колко пъти връх Монтесума ще се завърти покрай носа. На третото превъртане натискаш левия педал, в същото време местиш ръчката напред, малко по-напред от неутрално положение, превъртането спира и ти леко уравнове-сяваш носа, така че да започне да лети в хоризонтално положение, И това е всичко. Толкова ли е трудно?
— Тук, в караваната, не е.
— Ако се упражняваш още малко, и в планера няма да е трудно, гарантирам ти. И с мен навремето беше така и зная какво ти говоря. И аз също се страхувах от превъртания. А сега направи го отново. В момента летим хоризонтално, сега дърпаш ръчката назад…
Превъртанията — това е най-трудният урок по летене. Толкова е страшен, че правителството още преди години го изключи от програмата на летателните курсове… Често онези, които минаваха инструктажа, щом стигнеха до превъртанията, се отказваха. Но Лаело Хор-ват, който беше национален шампион по планеризъм и беше собственик на Естрела, настояваше всеки от обучаващите се да се научи да прави превъртания, преди да бъде пуснат да лети сам. Колко много пилоти бяха загинали, защото им се е налагало да правят бързи превъртания при вертикално спускане и не са могли да овладеят самолета? Той смяташе, че случаите са твърде много и не му се искаше да стават и в неговия летателен център.
— Стремиш се планерът да полети право надолу — говорех аз, — това е необходимо. Стремиш се носът да се насочи право надолу и целият свят да започне да се върти ли, върти! В противен случай правиш нещо не както трябва. Още веднъж…
За Лесли беше сериозно изпитание да се справи със своя страх, да го преодолее и да се научи да лети на планер, който нямаше дори мотор, който да го задържа във въздуха.
Моето изпитание бе свързано с друг вид страх. Бях обещал да се науча от нея да обичам, да се откажа от измислените си представи за съвършена жена и да допусна Лесли толкова близо до себе си, колкото тя бе готова да ме допусне. Всеки от нас се довери на другия, очаквайки от него внимание, без нападки и стрели, които да нарушават нашата интимност.
Караваната сред пущинаците бе моя идея. Ако този експеримент на пълно уединение се провали, аз предпочитах това да стане колкото се може по-бързо, за да го преодолея. Какво по-голямо изпитание за двама ни от това да живеем в малка стаичка под изкуствен покрив и никой да няма уединено кътче, където да се усамоти и да избяга от другия? Нима можеше да има по-голямо изпитание за двама души от пълното уединение? Ако можехме да бъдем щастливи така месеци наред, значи, че сме постигнали чудото.
Притиснати така един до друг, вместо да се озлобим, ние процъфтявахме.
Всяка сутрин при изгрев-слънце бягахме заедно, скитахме из пущинаците с книги за цветя и пътеводители в джобовете, летяхме с планери, разговаряхме по два дни, по четири дни, изучавахме испански, дишахме чист въздух, снимахме залезите, започнахме един живот, в който да се учим на това да опознаем едно-единствено човешко същество освен себе си: какво сме преживели, какво сме научили, как бихме изградили един различен свят, ако зависеше от нас.