Никой нима никакво право да ми крещи! Веднъж да ми се разкрещи, и това ще му бъде последната възможност, защото аз си отивам напълно и завинаги. Затръшвам вратата, тръгвам си — и всичко е свършено!
И все пак стоях с пръсти върху блестящата ръчка на вратата на самолета и не можех да прекрача.
Съзнанието ми този път не ми позволяваше да избягам.
Съзнанието ми кимаше: е, добре, добре… вбесила се е от мене. Но тя има пълно право да се вбеси. Та аз за сетен път постъпих необмислено.
Закрачих из пустотите, за да охладя гнева си, болката.
Това е поредното изпитание пред мен. Мога да докажа, че наистина усвоявам уроците си, ако този път не избягам. Между нас не съществува реален проблем. Тя просто е малко… по-емоционална от мен.
Бях вървял известно време, когато внезапно си спомних от обученията по гражданска отбрана, че човек може да умре, ако стои прекалено дълго на силно слънце.
Дали ТЯ не бе стояла прекалено дълго на слънцето? И е паднала на пода от горещината, а не от злост?
Гневът и обидата ми изчезнаха. Лесли е припаднала от слънчев удар, а аз бях сметнал, че се преструва! Ричард, как можеш да бъдеш такъв идиот?
Завтекох се към караваната. По пътя забелязах едно пустинно растение, каквото никога не бях виждал, изрових го от пясъка и го завих в един лист от бележника.
Когато влязох, тя лежеше на леглото и ридаеше.
— Прости ми, уки — тихо казах аз и започнах да милвам косата й. — Наистина съжалявам, не знаех… Тя нищо не отговаряше.
— Намерих едно цвете… Донесох ти цвете от пустинята. Дали има нужда от вода?
Тя седна на леглото, избърса си сълзите и тъжно разгледа малкото растение.
— Да. Има нужда от вода.
Донесох една чаша, в която да сложа растението, и чаша с вода, за да го напоя.
— Благодаря за цветето — каза тя след минута. — Благодаря за извинението. И ако искаш, Ричард, да задържиш някой в живота си, запомни добре: никога не си позволявай безразличие към него!
Късно следобед в петък тя се върна щастлива от полета си. Цяла сияеше и беше прекрасна. Летяла бе повече от три часа и слязла на земята не защото не е могла да се задържи, а защото планерът бил нужен на друг. Целуна ме, радостна и изгладняла, и започна да ми разказва какво е научила.
Аз разбърках салатата и я разделих в две чинии.
— Пак те гледах как правищ приземяването — казах аз. — Приличаше на Мери Кинозвездата — готова направо за снимки. Докосна се до земята леко като перце!
— Ех; да беше така! — въздъхна тя. — Ако не бях включила докрай въздушните дефлектори, можех да се приземя в храстите. Не бях преценила добре!
Въпреки това се виждаше, че е много горда с приземяването. Често, когато получаваше похвали, тя сменяше темата и споменаваше нещо странично, в което не е съвсем добра, за да смекчи силата на комплимента, та да й бъде по-леко да го приеме.
Сега е моментът да й кажа, помислих си аз.
— Ук, нужно ми е малко да полетя.
Тя веднага разбра какво й казвам, погледна ме стреснато и ми остави вратичка да променя решението си в последния момент, като заговори двусмислено:
— Не бива да излиташ сега. Термалите са изстинали. Аз не се оставих да ме отклони, а преминах в настъпление.
— Нямам предвид планера. Имам намерение да замина. След утрешното състезание. Как ти се вижда? Нужно ми е да остана известно време сам. И на тебе това ти е нужно, не мислиш ли?
Тя остави вилицата и седна на леглото.
— Къде смяташ да ходиш?
— Не зная. Няма значение. Където и да е. Струва ми се, че имам нужда да остана сам за седмица-две.
Моля те, пожелай ми всичко хубаво, казах си на ума. Моля те, разбери, че и ти също имаш нужда да останеш сама, да се върнеш например и да заснемеш някой телевизионен сериал в Лос Анджелис.
Тя ме изгледа въпросително.
— Като се изключат някои дребни проблеми, ние преживяхме най-щастливото време в живота си, бяхме по-щастливи от всякога. И ти най-внезапно решаваш да тръгнеш накъдето ти видят очите и да бъдеш сам, така ли? Имаш нужда да бъдеш сам или може би да намериш някоя от твоите жени и да прекараш с нея известно време, за да започнеш после с мен отначало?
— Това не е справедливо към мен, Лесли. Обещах ти да се променя и съм се променил. Обещах ти да няма други жени и няма други жени. Ако нищо не се бе получило от опита ни, ако имах желание да се срещам с други жени, щях да ти го кажа. Знаеш, че не ми липсва жестокост, за да ти го кажа.