Мост през вечността

Има един добър термал близо до пистата за излитане и там е пълно с планери. Първият, който се издига във възудуха, намира потока и ние, останалите, следваме като леминги под формата на огромна спирала… Цяло стадо планери, които се издигат ли, издигат все по-високо в топлата подемна струя.

Внимателно, Ричард, огледай се добре! Влез в тер-мала от дъното, върти се в същата посока като всички други. Ако се сблъскаш, във въздуха с някого, това може да ти убие целия ден.

Колкото и да съм летял, продължавам да се вълнувам, както някога, и все подскачам, когато в толкова малко пространство се съберат толкова много планери.

Рязък завой. Бърз завой. Хванеш ли сърцевината на възходящия поток, започваш да се движиш като в експресен асансьор… Петстотин фута в минута, седемсто-тин, деветстотин. Не е най-добрият издигащ поток в Аризона, но все пак е достатъчно добър за първо излитане днешния ден.

Дали ще вдигне телефона, ако й се обадя? И ако го вдигне, какво бих могъл да й кажа.?

Лесли, ужасно съжалявам!

Хайде да започнем по старому?

Вече съм го казвал веднъж, вече съм се извинявал.

На противоположната страна на потока се намира АS-W 19, който е точно копие на моя собствен планер и на крилото и опашката му е изписан състезателен номер СZ,. Отдолу в потока навлизат още три планера, а над мен има поне дванайсет. Когато човек погледне нагоре, има чувството, че ужасен ураган се е извил сред фабрика за самолети — всичко приличаше на спираловидна финтазия, на летяща стихнала скулптура.

А може би съзнателно съм искал да я накарам да си отиде? Всъщност знаел съм, че заявлението „искам да бъда сам“ е хапче, което тя никога няма да преглътне.

Може бинтова беше начин аз да се махна, и то като страхливец? Дали е възможно сродните души да се срещнат и да се разделят завинаги?

Много внимателно и постепенно аз се изкачвам покрай С2, нагоре във въздушния поток, което е знак, че летя добре въпреки умората. Състезателният полет преминава по триъгълник с обиколка 145 мили над пустоши, потънали в ужасна жега, каквото представлява пустинята. На земята е направо смърт, но във въздуха има достатъчно възходящи потоци, за да се задържи планерът цял следобед при висока скорост.

Отваряй си очите, Ричард! Внимавай добре. Точно над мен се издига „Либела“, следва „Чирус“ и „Швайцер 1-35“. Мога да подмина „Швайцера“, вероятно и „Чируса“, но не и „Либела“. Скоро ще стигнем върха на потока и ще се отправим на курс, тъй че ще имаме по-голям простор.

И какво сега? Да прекарам целия остатък от живота си сам, летейки на планери. Как сега такъв експерт по бягствата, какъвто съм аз, как да избяга от липсата на жената, заради срещата с която е бил роден? Лесли! Така дълбоко съжалявам!

Съвсем ненадейно силен лъч слънчева светлина ме заслепи. Пламък, разлитащи се частици плексиглас, кабината се накланя встрани, въздушен удар в лицето ми, яркочервена светлина.

Ремъкът на рамото ми се опъва, залепвам за седалката, подемната сила се опитва да ме изхвърли, след това да ме смаже.

Кабината се понесе със скоростта на шрапнел, времето буквално запълзя.

Ударен си, Ричард! Нищо не е останало от твоя планер и ако искаш да живееш, трябва по-бързо да се махнеш от тези останки и да отвориш парашута.

Почувствах как планерът се обърна и разпадайки се на части, се понесе надолу.

В червена пелена пред мене просветваха ту скалите, ту небето. Останките от крилото се въртяха наоколо ми като разкъсан облак небе — земя — небе… Струваше ми се, че ръцете ми не стигат, за да откопчая предпазния колан.

Въпреки целия му опит не се е научил на много неща.

Бавно оценява ситуацията.

О, здравей приятел! Няма ли да ми помогнеш? Сигурно ще кажат, че съм катастрофирал. Не съм катастрофирал. Просто натоварването е прекалено… Не мога…

Казва „не мога“, когато всъщност „не иска“. Аз искам… да отворя тези закопчалки…

Слуша наблюдателя в последните секунди. Интересен край на един живот.

ЕТО!

В момента, когато се освободих от предпазните колани, кабината изчезна, аз хванах въжето на парашута, издърпах го и се обърнах, за да видя земята, преди парашутът да се отвори… Твърде късно. Ух, толкова много съжалявам, толкова…

мрак