— Не искам да си отивам от теб, моя малка уки, никога не искам да си отивам от теб — пророних. — Аз те обичам.
Тя едва забележимо потръпна. Настъпи тишина и, както ми се стори, завинаги.
— Ти… какво?-попита тя.
Около два часа сутринта, забравили неразбирателствата, ние лежахме прегърнати и разговаряхме за цветя, за щастливи хрумвания и творчески приумици, за съвършенството на живота, който ни очакваше. Аз въздъхнах.
— Спомняш ли си моето някогашно определение? — попитах аз. — Че сродна душа е тази, която отговаря на всички наши потребности?
— Да.
— В такъв случай не съм сигурен, че ние сме сродни души.
— Защо не? — попита тя.
— Защото нямам потребност да споря — да споря с теб — отвърнах аз. — Нямам потребност да те оборвам.
— Откъде знаеш? — тихо каза тя. — Откъде знаеш, че някои от уроците не стигат до теб точно по този начин? Ако не ти е потребно да се бориш, за да усвоиш някои уроци, нямаше да създаваш толкова много проблеми! В някои моменти не мога да те разбера, докато ти не се ядосаш… А не ти ли се случва и на теб да не разбираш какво искам, докато не започна да викам? Нима съществува такова правило, според което ние не можем да усвояваме своите уроци и да се разбираме по друг начин освен със сладостни думи и целувки?
Аз примигнах с очи от удивление.
— Аз пък си мислех, че отношенията между две сродни души трябва да бъдат съвършени във всеки момент.
Нима е възможно сродни души да не се разбират? Нима това е съвършенство, уки? Искаш да кажеш, че дори когато се караме, това е пак проява на чудото. Когато един скандал довежда до разбиране помежду ни, каквото не сме имали преди?
— Ах — възкликна тя в златистия мрак, — това е то да живееш с философ…
На следващия ден, преди започване на състезанието, аз бях двайсет и трети подред, предпоследен. Крилете бяха напълнени с вода за баласт, спасителните съоръжения — на борда, люкът — готов, и уредите за управление — проверени. Лесли ми подаде картите, радиокодовете, целуна ме, пожела ми късмет и затвори люка. Заключих се отвътре, отпуснах се в седалката на пилота, проверих таблото за управление на полета, кимнах, че съм готов, изпратих една въздушна целувка на Лесли и дадох знак за тръгване на буксирния самолет.
Всеки полет е съвсем различен от всички останали, но всеки започва с бавно катапултиране от самолет, който те изнася на буксир. Буксирният самолет надига силен рев на стартовата площадка и бавно потегля, след което усилва скоростта. Високата скорост задейства елероните, подемните устройства, педалите и ето че вече се издигаме един фут над земята, изчакваме малко и буксирният самолет излита и започва постепенно да набира височина.
Лесли си правеше шеги с мен тази сутрин и обилно ме заливаше с леденостудена вода точно когато най-малко го очаквах. Тя бе щастлива, аз също. Каква трагична грешка щеше да бъде, ако я бях напуснал.
Пет минути по-късно, издигнал се на нужната височина, аз пикирам, за да отслабя напрежението и дърпам ръчката, за да се освободя по-леко от буксира.
Имаше един добър термичен поток близо до мястото на излитане, който бе пълен с планери. Аз изнемогвах от горещината в кабината, наоколо планерите вихрово кръжаха. Аз обаче бях почти последен и не можех цял ден да прекарам в търсене на издигащ въздушен поток. Бях нетърпелив, но внимателен. Отваряй си очите — казах си. Бъди нащрек!
Рязък завой. Бърз завой…
Вратът ме заболя да се въртя наляво и надясно, да наблюдавам и да преценявам ситуацията. Един „Швайцер“ се спусна под мене и рязко се обърна.
Тя е напълно права. Аз наистина създавам проблеми. Ние имахме своите трудни моменти, но нали така е с всички? Хубавите моменти са великолепни, те са просто… ВНИМАВАЙ!
„Чирусът“ над мен рязко свърна надолу и слезе с трийсет фута, а крилото му като гигантско острие се устреми към главата ми. Аз рязко натиснах спирачката напред и слязох надолу, като в същото време успях да избегна сблъскване с планера под мен.
— Виж го как му се поискало да лети — задавих се аз от възмущение. — Приискало му се да ме измести!
Върнах се обратно в спиралата издигащи се планери и погледнах нагоре от центъра, където на половин миля можеше да се види вихрушката от планери. Малко пилоти са ставали свидетели на нещо подобно — помислих си аз.
В момента, в който погледнах нагоре, забелязах нещо, което се движеше много странно. Това беше планер, който се превърташе, спускайки се посред другите планери! Гледах го и не можех да повярвам… Що за безумна глупост — да се превърта сред толкова много други планери!
Примижах срещу слънцето. Планерът не се превърташе за развлечение, той се превърташе, защото бе загубил едно крило.