О, Ричард, колко жалко, че една част от теб мисли толкова грозно, толкова жестоко. Да я убиеш. Кога най-сетне ще се издигнеш на такова ниво, че да не изпитваш постоянен страх?
Несправедливо се обвинявам! Мисълта да я убия бе случайна, невежествено безумно намерение. Аз не съм отговорен за това намерение, а само за действията си, за окончателния си избор. Моят окончателен избор е да се отнеса с уважение към тази змия. Тя е проявление на живота, също толкова истинно или толкова лъжливо, както и онова, което гледа на себе си като двуного, ползващо инструменти, каращо кола, полужестоко същество, дошло тук да се учи. В този момент бях готов да обърна лопатата срещу всеки, който се осмелеше да нападне нашата смела гърмяща змия Мухава.
— Да й дадем да послуша малко музика по радиото — Лесли включи копчето, намери една станция с класическа музика, където свиреха нещо в духа на Рахманинов, и завъртя копчето докрай. — ЗМИИТЕ НЕ ЧУВАТ МНОГО ДОБРЕ — поясни тя.
След известно време гърмящата змия омекна и се отпусна. Остана само едно кръгче от защитната стена, която бе изградила, навивайки се цялата на кълбо. След още няколко минути тя близна въздуха за последен път в посока към нас. Справихте се добре. Издържахте изпитанието. Поздравления. Музиката ви е прекалено силна.,
— Тя си отива, ук! Виждаш ли? Сбогом.
И ето че госпожица М. Г. Змия плавно пропълзя и изчезна сред шубраците.
— Довиждане! — извика Лесли и й помаха с ръка, едва ли не тъжно.
Освободих спирачката и върнах колата обратно до караваната, след което свалих скъпата си спътничка, с нейните книги за змиите.
— Как мислиш? — обърна се към мене тя. — Дали сме си въобразили всичко онова, което каза тя? А може би е било въплъщение на някакъв дух, приел за час образа на змия, за да провери доколко можем да се справим със своя страх и с инстинкта да убиваме? Може би е бил ангел зад маската на змия, изпречил се на пътя ни, за да ни изпита?
— Нямам намерение да отричам — каза Лесли, — но в случай че не е така, отсега нататък ще трябва да вдигаме шум, когато излизаме от караваната, за да не я изненадаме. Разбрано?
Променим ли мисленето си, и светът около нас се променя. Летните месеци в Аризона се оказаха твърде горещи. Време бе да сменим обстановката. Най-добре да поемем на северозапад, някъде, където може би е по-хладно? Например в Невада — да потеглим с караваната и планера за Невада.
Там със сигурност е по-хладно. Не е 115 градуса навън, а 110. На хоризонта се издигат високи планини вместо ниски.
Електрическият генератор в караваната се развали… Три дни търсихме къде е неизправността, поправяхме го и накрая той заработи отново. Щом генераторът бе поправен, развалиха се водните помпи. За щастие перспективата да живеем в пустинята без вода, насред милиони акри пясък и животински кости, ни накара да поправим тръбите с помощта на джобно ножче и картон.
Веднъж, след като се върна от 60-те мили разстояние, от което докарваше водата и пощата, тя застана в кухнята и прочете на глас едно писмо от Лос Анджелис. Животът в тази пустош ни бе променил и ние имахме различни сетива за нещата. Големите градове бяха започнали да ни се струват толкова нереални, че трудно ни бе да си представим, че продължават да съществуват и че в тях живеят още хора. Писмото обаче ни го напомни.
„Скъпи Ричард,
Съжалявам, че трябва да ти съобщя неприятната новина, но данъчната служба е отхвърлила твоето предложение и иска да заплатиш дължимите един милион долара веднага. Както знаеш, имат право да конфискуват имуществото ти. Предлагам да се срещнем колкото се може по-скоро. Искрено твой: Джон Маркарт“
— Защо ли са отхвърлили предложението-ми? — питах се аз. — Нали им предложих да изплатя всичко!
— Сигурно е станало някакво недоразумение — каза Лесли. — Най-добре е да идем да видим какво се е случило.
Отидохме с колата до телефон край една бензиностанция в пустинята и си уговорихме среща с адвоката за девет часа на другата сутрин. Нахвърляхме някои дрехи в „Майърс“ и полетяхме с висока скорост над страната, докато се приземим в Лос Анджелис по залез-слънце.
— Проблемът не е в самото ти предложение — обясни Маркарт на другата сутрин. — Проблемът е в това, че си твърде известен.
— Какво? Как може това да е проблем?
— Не е за вярване, а и аз не бях чувал за това преди, но данъчната служба е приела политика на отхвърляне на компромисни предложения от известни личности.