— Какво… ги кара да мислят, че съм известен? Той се въртеше на стола си.
— И аз го попитах същото. Агентът ми каза, че излязъл от офиса си в коридора и е попитал случайно минаващите дали са чували името Ричард Бах. Повечето го били чували.
В стаята настъпи пълно мълчание. Направо не можех да повярвам на ушите си.
— Нека да изясним нещата — обади се накрая Лесли. — Данъчната служба; е отказала да приеме предложението на Ричард; защото хората в някакъв си коридор; били чували за него. Сериозно ли говорите?
Адвокатът разпери ръце в знак, че е безсилен да промени станалото.
— Ще приемат само еднократно пълно разплащане. Не са готови да приемат разсрочено плащане от известна личност.
— Ако беше Бари Бизнесмена, щяха да приемат предложението му — каза тя. — Но след като е Ричард Бах — няма, така ли?
— Точно така — отвърна адвокатът.
— Но това е дискриминация!
— Може да заведете дело в съда. Сигурно ще спечелите. Ще ви отнеме около десет години.
— Почакайте! Кой е началникът на онзи тип? — попитах аз. — Все някой трябва да има там…
— С вашия случай се занимава именно шефът. Негова е постановката за известните Личности. Погледнах към Лесли.
— И какво ни остава сега? — обърна се тя към Маркарт. — Ричард има пари, за да се разплати. Ние продадохме почти всичко, за да се разплати в момента с налични средства! Той може да им напише чек още в момента за половината сума, ако са готови да приемат, без да конфискуват останалото. Смятам, че Ричард ще изплати остатъка за година, особено ако има възможността отново да се върне към работата си. Но той няма да може да продължи, работата над филма, нито дори да пише, ако онези хора дойдат и му измъкнат книгата направо от работната маса…
От възмущение ми хрумна нова идея.
— Да се обърнем към друг агент — казах аз. — Сигурно съществува начин да предадем случая в ръцете на друг агент?
Той прерови някакви книжа на бюрото си.
— Да видим. С вашето дело досега са се занивамали седем агенти: Були, Паросайт, Гун, Сайдист, Блътзукер, Фрейдкуат и Бийст. Никой от тях не иска да се натовари с тази отговорност, отказват да се занимават със случая.
Лесли изгуби търпение.
— Тези хора да не би да са полудели? Може би не искат в крайна сметка да си получат парите. Нима не разбират, че този човек се опитва да им плати, не смята да избяга, нито да сключи сделка, от която да спечели по трийсет цента на долар. Опитва се да им плати изцяло! ЩО ЗА ТЪПИ ПРОКЛЕТИ ИДИОТИ СА ТОВА? — извика тя и сълзи на отчаяние се появиха в очите й.
Маркарт запази спокойствие, сякаш бе разигравал същата тази сцена стотици пъти.
— Лесли. — Лесли? Лесли! Чуй ме. Много е важно да разбереш. Държавната данъчната служба е пълна с едни от най-слабо интелигентните, едни от най-страхливите, злобни и отмъстителни хора, които някога са се криели зад ранга на държавния служител. Зная това със сигурност. Работил съм там в продължение на три години. Всеки млад адвокат преминава стаж към някаква държавна служба, за да изучи врага. Ако не си работил в данъчните служби, не можеш да се справиш с данъчния закон; едва ли си представяш с какви хора си имаш работа. Чувствах че пребледнявам, докато той продължаваше да говори.
— Ако представителите на данъчната служба не се страхуват, че можеш да напуснеш страната, те не отговарят нито на писма, нито на телефонни обаждания, понякога не можем да се свържем с тях с месеци. Никой от тях не желае да поеме отговорност за дело от такъв мащаб. Ако сгрешат, ще бъдат критикувани в пресата: „Изхвърляте прегърбени старици от бедните им квартири, а оставяте Ричард Бах да се отърве с разсрочено плащане“!
— Защо тогава не конфискуват всичко, което имам, още сега?
— Защото и в такъв случай могат да направят грешка: „Ричард Бах предлага да изплати цялата сума в брой, а те конфискуват имуществото му, което не се равнява и на половина от стойността.“ Не виждате ли? По-добре е да не се вземат решения, отколкото да се вземат неправилни решения.
— Затова толкова много агенти са се отказали от вашия случай — продължи той. — Всеки пореден агент отлага разглеждането на този неприятен въпрос с надеждата, че ще му възложат друга работа или ще се появи нов агент, преди да се наложи да предприемат нещо по случая.
— Но сигурно някой на върха — предположи Лесли, — шефът на целия сектор например, ако се обърнем към него…?
Маркарт поклати глава.
— Работил съм с него. Първоначално дълго се опитвах да стигна до него, но накрая пробих. Той заявява, че не може да прави никакви изключения и че трябва по установения ред да преминете през всички инстанции. Казва, че трябва да се опитаме да решим нещата с първия агент, а после със следващия и следващия.