— Е, добре, ще си купим други чинии. Ще ти бъде ли приятно този път да купим оранжеви или жълти глинени чинии? И по-големи чаши от тези, които имахме. Можем да си купим каквото искаме от книжарницата, а и да се снабдим с нови дрехи.
— Не е работата във вещите, Ричард, а в смисъла на вещите. Не те ли наранява това, че някакви непознати хора са нахлули в твоя дом и са изтръгнали неща, в които ти си вложил смисъл в живота си?
— Боли само ако се оставиш да те боли — отвърнах аз. — Това е вече свършен факт и ние не можем да направим нищо. Колкото по-скоро го преодолеем и забравим, толкова по-добре. Ако можеше с нещо да помогне това да се разстройвам, щях да се разстроя. Но всъщност по-полезно е да се отърсим от случилото се, да си купим нови неща и да оставим времето да ни отдалечи от случилото се. Какво от това, че са задигнали цялата каравана? Нали важното сме ние двамата? По-добре е да сме заедно в пустинята, но щастливи, отколкото да сме разделени в дворци, пълни с чинии и канап! Тя избърса една сълза.
— Вярно, прав си — каза тя. — Но аз смятам да променя своето отношение. Винаги съм казвала, когато някой нахлуе в дома ми, че е свободен да открадне всичко, което си поиска, и аз никога няма дори да се опитам да предприема нещо срещу някого, за да защитя своята собственост или самата себе си. Но край на това. Досега са ме ограбвали три пъти и ето че съм ограбена и днес. Твърдо съм решена да не допусна повече това да се случи. Щом ще живеем из тези пусти места, не е справедливо ти да си единственият, който да ни защитава. И аз трябва да направя нещо. Смятам да си купя оръжие.
Два дни по-късно в нейния живот имаше един страх по-малко; Изведнъж тя, която не можеше да гледа оръжие, започна да зарежда огнестрелно оръжие с лекотата на военен патрул.
Упражняваше се прилежно час след час, в пустинята отекваше като при последната битка за Ел Аламейн. Аз хвърлях консервени кутии в храсталаците, тя се прицелваше и улучваше, в началото веднъж на пет опита с пистолет „Магнум 357“. Постепенно започна да улучва три от пет опита, четири от пет.
Зареждаше една пушка „Уинчестър“, а аз поставях в пясъка за мишена редица празни кутии от миди, след което се отдръпвах и наблюдавах как тя се прицелва и натиска спусъка. Вече дори не й мигваше окото при тътена от изстрела, мишените й изчезваха една подир друга отляво надясно, съпровождани от остро свистене на куршуми и изригващи струи от оловни парчета и пясък.
Трудно ми беше да разбера какво бе станало с нея вследствие на кражбата.
— Нима смяташ, че ако някой нахлуе в караваната — питах аз, — ти ще го…
— Само да посмее някой да нахлуе, независимо къде съм, ще то накарам да съжалява! Ако не искат да бъдат простреляни, да не се опитват да грабят дома ми!
Тя се разсмя, като видя израза на лицето ми.
— Не ме гледай по този начин! И ти би казал същото, зная.
— Не! Аз бих го формулирал по друг начин.
— А как именно?
— Бих казал, че е невъзможно човек да умре. „Не убивай“ не е заповед, това е обещание: ти не можеш да убиеш, дори ако се опиташ. Защото животът е неунищожим. Ти обаче си свободен да вярваш в смъртта, ако толкова настояваш. Ако се опитаме да ограбим къщата на някой, който ни чака със заредена пушка — продължих аз, — ние всъщност казваме на този човек, че сме уморени от този живот, който е плод на нашите представи и вярвания, на тази планета, която също е плод на нашите представи и вярвания, и молим, застанал насреща ни, да ни помогне да издигнем своето съзнание от това ниво на друго, като ни окаже любезността да ни улучи с куршум в момент на самозащита. Така бих го формулирал аз. Не мислиш ли, че такава е истината?
Тя се разсмя и зареди пушката отново.
— Не зная кой от нас е по-хладнокръвен, Ричард, ти или аз.
При тези думи тя притаи дъх, прицели се и натисна спусъка. Нов ред куршуми избумтя и изчезна в пустинята.
След грабежа, след аварията в генератора и проблема с тръбите за вода, след като хладилникът се развали и се пропука тръбата за подаване на газ за печката и в караваната потече взривоопасен газ, ето че се появи пясъчната вихрушка.
Пясъчните вихрушки са малки урагани през пустинята. Те се появяват лятно време, вдигат някоя пясъчна дюна тук, шепа храсталаци там и ги запращат на хиляди фута в небето… Пясъчните вихрушки са неконтролируеми, те могат да се появят където си поискат и да духнат съвсем в произволна посока.
След като генераторът заработи отново, Лесли почисти караваната, изключи прахосмукачката и погледна навън през прозореца.
— Уки, виждам, че се задава пясъчна вихрушка. Аз се изправих и излязох изпод нагревателя за вода, който отказваше да топли водата.