Всички гракнаха върху неопитния четец, който, смутен и почервенял, се изгуби между хората, а на негово място дойде някакъв непознат човек с кожено палто, сякаш беше чакал това, и почна да чете бързо и гладко, като молитва, която отдавна знае наизуст:
„Тая дума, дадена ви в оня сериозен момент, беше наистина удържана. Нашето правителство винаги сериозно се е старало, работейки грижливо в мир и законност, да изведе вашата страна към щастливо бъдеще.
И Ние, за Наша голяма радост, смеем открито да кажем: семето, което бе хвърлено в браздите на разораната почва, даде богати кълнове. И вие сами би трябвало да схванете това като благодат: че редът и сигурността замениха насилието и потисничеството, че трудът и животът се намират в постоянно развитие, че се прояви благородното влияние на увеличената образованост и че под закрилата на установената власт всеки може да се радва на плодовете на своя труд.
Неотменим дълг на всички Нас е да продължим неуморно да крачим напред по тоя път.
Като имаме тая цел пред очите си, смятаме, че е дошло време да дадем на жителите на двете страни ново доказателство за нашето доверие в тяхната политическа зрелост. За да издигнем Босна и Херцеговина на по-висша степен в политическия живот, Ние решихме да дадем на двете страни конституционни институции — които ще отговарят на условията и общите им интереси — и по тоя начин да създадем законна основа за представителство на техните желания и нужди.
Нека се чува и нашата дума, когато занапред се решават въпроси относно вашата родина, която, както досега, ще има самостоятелно управление.
Но първото необходимо условие за въвеждането на тая държавна конституция с да се определи ясно и несъмнено правното положение на двете страни. По тия причини, както и като държим за връзките, които от старо време са съществували между Нашите прославени прадеди на унгарския престол и тия земи, Ние простираме своето право на суверенитет върху Босна и Херцеговина и искаме и в тези земи да се прилага Нашето право на наследство, което се прилага в Нашия дом.
Така жителите на двете страни ще се радват на цялото благоволение, което могат да им предложат трайно утвърдените досегашни връзки. Новата уредба ще бъде гаранция, че просветата и благосъстоянието на вашето отечество ще намерят сигурно огнище.
Жители на Босна и Херцеговина!
Между многото грижи, които окръжават Нашия престол, в бъдеще не ще бъде на последно място грижата за вашето материално и духовно добруване. Възвишената мисъл за равноправие на всички пред законите; сътрудничество при изработването на законите и в управлението на страната; еднаква защита на всички вероизповедания, езици и национални особености — на всичките тия велики блага ще се радвате в пълна мяра.
Свободата на отделната личност и доброто на общността — това ще бъде пътеводната звезда на Нашето правителство в двете страни…“
С полуотворена уста и наведена глава Али ходжа слушаше тия в по-голямата си част необикновени или непознати думи, а и ония, които сами по себе си не му бяха чужди, му се струваха в тоя ред някак чудни и неразбираеми: „Семето… хвърлено в браздите на разораната почва“, „необходимо условие за въвеждането на тая държавна конституция е да се определи ясно и несъмнено правното положение…“, „пътеводната звезда на Нашето правителство…“ Да, това са пак „царските думи“! При всяка от тях пред вътрешния поглед на ходжата ту се открива някакъв далечен, необикновен и опасен хоризонт, ту се спуска някаква завеса, черна и оловна, пред самите му зеници. Така едно по друго: или не вижда нищо, или вижда нещо, което не разбира и което не предвещава добро. В тоя живот нищо не е изключено и всяко чудо е възможно. Ето как човек може внимателно да слуша и нищо отделно да не разбира, а всичко заедно да схваща напълно и да разбере правилно! Това семе, тая звезда, тия грижи на престола — всичко можеше да бъде на някакъв чужд език и ходжата, струваше му се, би разбрал какво искат да кажат и да постигнат с тях. Това са царете, които вече трийсет години се провикват през държави и градове и над главите на своите народи. А тежка е всяка дума във всяко възвание на всеки цар. Държавите се разкъсват, глави летят от тях. Това се казва „семе… звезда… грижи на престола“, за да не трябва да се нарече с истинското му име и така, както си е: че и държавите, и провинциите, а с тях и живите хора и техните селища минават от ръка на ръка, като дребни пари, че правоверният и добронамерен човек не намира на земята дори толкова мир, колкото му трябва за неговия кратък живот, че и неговото положение и имот се менят независимо от него и противно на неговите желания и най-добри намерения.