Границата, тая открай време леснозапалима граница, тоя път не пламна. Войската, която в такъв брой изпълваше града и селата край нея, в първите пролетни дни почна да се оттегля и намалява. Но, както става винаги, промените, които тая криза предизвика, останаха и след нея. Постоянният гарнизон в града е много по-голям, отколкото беше по-рано. Мостът продължава да е миниран. Но за това не мисли никой друг освен Али ходжа Мютевелич. Мястото на лявото равнище до моста, над старинната стена, дето е околийската градина, сега е заето от военните. Овощните дръвчета в средата на градината са отсечени и на това място е построена хубава къща с приземие и етаж. Това е новото офицерско казино, защото дотогавашното, една малка, приземна сграда горе на Бикавац, стана тясно за нарасналия брой офицери. Така сега вдясно от моста бе хотелът на Лотика, а вляво — офицерското казино, две бели, почти еднакви сгради; между тях пиацата, обкръжена с дюкяни, и над пиацата, на малкото възвишение, голямата казарма, която народът нарича Каменния хан, в памет на Мехмедпашовия керван-сарай, който някога беше на това място и изчезна безследно.
Цените, които миналата година се бяха покачили поради присъствието на толкова войска, останаха непроменени, с много повече изгледи за по-нататъшно повишение, отколкото за връщане към старото. Тая година бяха отворени две банки — сръбска и мюсюлманска. Хората си служат с полици като с лекарства. Сега всеки лесно прави дългове. Ала колкото повече пари има, толкова повече му трябват. Само на ония, които харчат без сметка, повече, отколкото печелят, животът изглежда някак лек и хубав. Но търговците и хората на труда са загрижени. Кредитните срокове за плащане на стоките стават все по-кратки. Добрите и сигурни клиенти стават по-редки. Все по-голям става броят на артикулите, които по цени са над покупателната сила на повечето хора. Купува се на дребно и все повече се търси по-евтин вид стока. В големи количества купуват още само несигурните платци. Единствената сигурна и доходна работа са доставките за войската или някое държавно учреждение, но това не е за всекиго. И държавните данъци, и общинските налози стават все по-големи и по-многобройни; строгостта при прибирането им расте. Отдалече се чувствува нездравото колебание на борсата. Печалбите, които възникват от това, отиват в невидими ръце, а загубите се простират и в най-отдалечените краища на монархията и се разпределят по дребната търговия чак до прекупвача и потребителя.
И общото разположение на духовете в градчето не е мито по-ведро, нито по-спокойно. Това внезапно отслабване на напрежението не донесе истинско успокоение на духовете нито сред сърбите, нито сред мюсюлманите в градчето; остави само скрито разочарование у едните и утайка от недоверие и страх за бъдещето у другите. Изчакването на големи събития отново почна да расте без видими причини и непосредствен повод. Надяват се хората на нещо и се страхуват от нещо (по-точно едни се надяват, а други страхуват) и всичко се приема и поглежда само от това гледище и тая връзка. Просто сърцето на човека е неспокойно — и у неграмотния и най-простия, и особено у по-младите хора, и никому не е достатъчен оня еднообразен живот, който дотогава е влачил с години. Всеки иска повече, търси по-добро и трепери от по-лошото. Старите хора още жалят за оная „сладка тишина“, която в турско време бе смятана за крайна цел и най-съвършена форма на обществения и личен живот и която цареше даже през първите десетилетия на австрийската власт. Но такива са малцина. Всички останали търсят шумен, неспокоен и бурен живот. Търсят преживявания или ехо от чужди преживявания, или поне пъстрота, шум и вълнения, които дават илюзия за преживявания. А това променя не само състоянието на духовете, но и външния изглед на града. Дори оня старинен и установен живот на капията, живот на тихите разговори и спокойни размишления, бодри шеги и любовни песни между водата, небето и планината, почна да се мени.
Кафеджията набави грамофон, тромава дървена кутия с голяма тенекиена фуния във формата на светлосиньо цвете. Неговият син сменя плочите и иглите и непрестанно навива гласовития инструмент, от който трепери капията и отекват двата бряга. А трябваше да го набави, за да не изостане от другите, защото грамофонът се чува не само по събрания и читални, а и в най-скромните кръчмици, в които хората седят под липите, на тревата или на светлия чардак и разговарят тихо и с малко думи. Навсякъде грамофони стържат и крещят турски маршове, сръбски родолюбиви песни или арии от виенски оперети, според гостите, за които се свири. Защото, дето няма шум, блясък и движение, там хората не отиват и не пазаруват.