С такива чувства и мисли седят старците на капията и слушат безсилно и разсеяно какво пишат за всичко това вестниците. Слушат мълчаливо, макар и думите, с които във вестниците се говори за царете и държавите, да им изглеждат дръзки, безумни и неуместни, а целият начин на писане като нещо безбожно и противно на вечните закони и логиката на живота, нещо, което „не е на добро“ и с което честният и разумен човек не може да се помири. Над главите им се вие тютюнев дим. Високо в небето бродят белите, разкъсани облаци на кишавото лято, а на земята — техните бързи и широки сенки.
А нощем, до късни часове, на същата капия седят младежите от сръбските семейства, високо и предизвикателно пеят песента за сръбския топ, но никой не ги наказва или глобява. Между тях често се забелязват студенти и ученици от средните училища. Това са повечето бледи и слаби младежи с дълги коси и черни, плитки широкополи шапки. Тая есен те идват доста често, макар че учебната година е вече започнала. Идват с влака от Сараево с препоръки и пароли, замръкват тук на капията, но не осъмват на другия ден в града, защото вишеградските младежи ги прехвърлят по уредените канали в Сърбия.
А през летните месеци, когато настъпи училищната ваканция, градът и капията се оживяват от ученици и студенти, които са родени тук и са си дошли у дома. Те повлияват тогава върху целия живот на града.
Към края на месец юни пристигат на групи сараевските гимназисти, а в първата половина на месец юли един по един студентите юристи, медици и философи от университетите във Виена, Прага, Грац и Загреб. С тяхното идване се променя изцяло и външният изглед на града. По чаршията и на капията се виждат техните млади фигури, променени и чужди, които се отделят по държане, говор и облекло от установените навици и винаги еднаквата носия на градските хора. Те носят дрехи в тъмни цветове и последна кройка. Това е оня „Glockenfacon“, който за цяла Средна Европа означава последна дума на модата и връх на добрия вкус. На главите си носят шапки от мека панамска слама с подвити периферии и панделки в шест различни дискретни цвята. На краката американски обувки — широки, със силно издигнати бомбета. Повечето имат необикновено дебели бастуни от бамбук. На ревера — металическа значка на „Сокол“ или някое студентско дружество.
Студентите донасят в същото време и нови думи и шеги, нови песни, нови игри от зимните балове и особено нови книги и брошури, сръбски, чешки и немски.
И по-рано, през първите двайсетина години от австрийската окупация, се случваше младежи от градчето да отидат да се учат, но нито бяха такъв брой, нито надъхани с тоя дух. През тия две първи десетилетия неколцина бяха завършили учителската школа в Сараево и двама, трима — право или философия във Виена, но всички те бяха редки изключения, скромни младежи, които тихо и незабелязано полагаха своите изпити, а след свършването на учението си се изгубваха в сивата и безкрайна армия на държавната бюрокрация. Но от някое време броят на студентите от градчето рязко се увеличи. С помощта на националните просветни дружества сега вече в университетите отиват и селски синове, и деца на дребни занаятчии. Още повече се промени духът и характерът на самите студенти.
Това вече не бяха ония някогашни студенти от първите години на окупацията, кротки и наивни младежи, предадени всеки на своето учение в най-тесен смисъл на думата. Но не са и обикновените градски мераклии, нито някогашни младежи, бъдещи газди и еснафлии, които в известен период от живота си изразходваха много сили и младост на капията и за които в семействата се казваше: „Ожени го да миряса!“ Това са нови хора, които се учат и възпитават в разни градове и държави и под различни влияния. От големите градове, от университетите и гимназиите, в които учат, тия младежи идват, обзети от чувството на горда смелост, с което първото и непълно знание изпълва младия човек, и понесени от идеята за правото на народа на свобода и за правото на радост и достойнство на отделния човек. С всяка лятна ваканция те носят свободни схващания по обществените и религиозни въпроси и възторг към оживелия национализъм, който в последно време, особено след сръбските победи в балканските войни, израсна до общ култ, а у мнозина младежи и до фанатично желание за действие и лична саможертва.