Фехим Бахтияревич е вишеградчанин само по майка. Баща му е от Рогатица и сега е кадия там, а майка му е от голямото тукашно семейство Османагич. От най-ранно детство той прекарва част от лятната ваканция с майка си при нейните роднини в града. Той е строен младеж с грациозна и вретенообразна фигура, с нежни, но силни стави. Всичко у него е отмерено, матирано, сдържано. Финият овал като печен, кожата съвсем тъмна, мургава, с леки преливания на някаква тъмна синина, движенията къси и редки; черни очи със синкаво осенена белина; поглед горещ, но без блясък; дебели, сключени вежди, тънък черен мъх над извитите устни. Такива мъжки портрети се виждат в персийските миниатюри.
И той тази година взе матура и сега чака да получи държавна стипендия, за да учи ориенталски езици във Виена.
Двамата младежи продължават някакъв започнат по-рано разговор. Думата е за специалността на Бахтияревич. Галус му доказва, че ще сбърка, ако се залови за ориенталистиката. Изобщо Галус говори много повече и по-живо, защото е свикнал да го слушат и защото обича да проповядва, докато Бахтияревич говори кратко и малко като човек, който има свое установено убеждение и не чувствува нужда да убеждава другите. Галус говори, както повечето млади и начетени хора, с онова наивно доволство от думите, образните изрази и сравненията, със склонност към обобщаване, а Бахтияревич — сухо, кратко и почти нехайно.
Скрити в сянката и облегнали се на каменните седалища, Стикович и Гласинчанин мълчат, сякаш без думи са се споразумели незабелязано да слушат разговора на двамата другари на моста.
Като завършва спора за следването, Галус говори разпалено:
— Вие, мюсюлманите, бейските синове, често се лъжете в това. Объркани от новите времена, вие вече не схващате точно и пълно своето място в света. Вашата любов към всичко ориенталско е само един съвременен израз на вашата „воля за мощ“, за вас ориенталският начин на живот и мислене е най-тясно свързан с един обществен и правен порядък, който бе основа на вашето вековно господство. И това е разбираемо. Но това съвсем не значи, че имате усет за ориенталистиката като наука! Вие сте ориенталци, но се лъжете, като смятате, че затова сте призвани да бъдете ориенталисти. Вие изобщо нямате призвание, нито истинска наклонност към науката.
— Я виж!
— Не, нямате. И когато твърдя това, аз не казвам нещо оскърбително и неуместно. Напротив. Вие сте единствените господари в тая земя или поне сте били такива; вие през векове сте разширявали, укрепвали или бранили това свое господство с меч и книга, правно, религиозно и войнишки; това е направило от вас тип на бойци, управници и властници, а тая класа хора нийде в света не се поддава на абстрактните науки, а ги предоставя на ония, които нищо друго нямат и не могат. За вас са правните и стопански науки, защото вие сте хора на конкретните знания. Такива са всякога и навред хората на господствуващите класи.
— Значи, ние трябва да останем непросветени.
— Не, не значи това, а значи, че трябва да останете онова, което сте, ако искаш онова, което сте били; трябва, защото никой не може да бъде и онова, което е, и противното.
— Но днес ние не сме господствуваща класа. Днес всички сме еднакви — прекъсва пак Бахтияревич с лека ирония, в която има и горчивина, и гордост.
— Не сте, разбира се, че не сте. Обстоятелствата, които някога направиха от вас това, което сте, отдавна са се изменили, но то не значи, че и вие можете да се изменяте със същата бързина. Не е нито пръв, нито последен случай една обществена класа да изгуби своята основа, а да си остане същата. Условията на живота се менят, но една класа хора остават това, което са, защото само така могат да съществуват, и такива си пропадат.