На следната нощ Плевляк подготви засадата по-добре. Прехвърли няколко души и на другия бряг. Когато падна мрак, той скри сеймени чак до края на скелите, а сам с още двама души се качи в една лодка, която в тъмнината бе довлякъл незабелязано на левия бряг. Оттук с няколко удара на лопатите можеха да стигнат до един от двата започнати стълба. И така щяха да налетят на злосторника от две страни, та да не може да се измъкне, ако не е крилато или подводно същество.
Цялата тая дълга и студена нощ Плевляк прележа в лодката, покрит с овчи кожи и измъчван от най-черни мисли, като непрекъснато прехвърляше на ум: дали наистина Абид ага ще изпълни заканата си и ще му вземе живота, който при такъв началник и без това не е живот, а само страх и мъка. Но по цялата дължина на строежа не се чуваше ни най-малък шум извън еднообразния плясък на невидимата вода. Така и съмна, а Плевляк с цялото си вкочанясало тяло почувствува как животът му помръква и се скъсява.
През следващата, трета и последна нощ, същото бдение, същият ред, същото страхливо прислушване. И полунощ мина. Смъртно безразличие облада Плевляк. Тогава се чу лек плисък, а после, по-силно, тъп удар в дъбовите греди, които бяха побити в реката и на които се държеха скелите. Оттам отекна остро изсвирване. Но лодката на Плевляк бе вече тръгнала. Той стоеше прав, взираше се в тъмнината, махаше с ръце и с пресипнал глас викаше:
— Греби! Греби! Натискай!
Сънливите хора гребяха здраво, но силното течение ги подхвана малко по-рано, отколкото трябваше. Вместо да спрат при скелята, те тръгнаха по течението, от което не можеха да се откопчат, и то щеше да ги отвлече далеко, ако нещо неочаквано не ги спря.
Тук, в средата на бързея, където нямаше нито дирек, нито скеля, тяхната лодка се удари в нещо дървено и тежко и отекна тъпо. То ги спря. Чак тогава разбраха, че горе на скелята сеймените се борят с някого. Сеймените, все синове на потурнаци от нашите краища, викаха горе в един глас; в мрака едно през друго те откъслечно и неразбираемо крещяха:
— Дръж, не пускай!
— Кахримане, насам!
— Аз съм, аз!
Сред тия викове се чу как някакъв тежък предмет или човешко тяло пльосна във водата.
Няколко мига Плевляк съвсем не можеше да разбере къде е спрял и какво става, но щом дойде малко на себе си, почна с една желязна кука на дълга тояга да се подпира на гредите, в които се беше ударил във водата, и да притегля лодката срещу течението по-близо до скелята. Сега вече беше до дъбовите диреци и окуражен викаше с пълен глас:
— Факлите, палете факлите! Въже ми дайте!
Отначало никой не му отговори. Най-после след много викове, при които никой никого не слушаше, нито можеше да разбере, горе несигурно и боязливо пламна тънка факличка. Този първи блясък още повече обърка очите и размеси в буен водовъртеж хората и предметите с техните сенки и с червените отблясъци по водата. Но пламна факла и в нечии други ръце. Сега светлината се успокои и хората взеха да се съвземат и разпознават. Всичко бързо се разплете и изясни.
Между лодката на Плевляк и скелята имаше малък сал от всичко три греди; само на предната му част имаше лопата, истинска лопата за сал, но по-къса и по-тънка. Той беше вързан с лескова сплитка за един от дъбовите диреци под скелите и устояваше на бързата вода, която го заливаше и със силата си го влачеше надолу. Сеймените от скелята помогнаха на своя старейшина да мине по сала и да се изкачи при тях. Всички бяха запъхтени и уплашени. На дъските лежеше вързан селянин християнин. Виждаше се как бързо и силно се повдигат гърдите му и как върти заплашително бялото на очите си.
Най-възрастният от четиримата сеймени обясняваше развълнувано на Плевляк как те вардели притаени на разни места по скелята. И когато в тъмното чули лопатата, помислили, че е лодката на старейшината, но били достатъчно умни да не се обадят и да чакат какво ще стане. Тогава видели, че двама селяни се прокрадват към диреците и с мъка привързват сала. Пуснали ги да се изкачат и да дойдат между тях и тогава ги нападнали с брадвите, съборили ги и взели да ги връзват. Този, дето бил в безсъзнание от удара по главата, вързали лесно, но другият, който се преструвал на примрял, се изплъзнал като риба и паднал през дъските във водата.