Абид ага стоеше пред вързания селянин и беше доста по-висок от него. Беше спокоен и замислен. Всички чакаха неговата дума, а той мислеше: ето с кого трябва да се боря и да изпитвам силите си, ето от кого зависи моята служба и моята съдба, от тоя презрян и слабоумен потурнак Плевляк и от тия неразбрани, закоравели от злоба гниди от раята. А после се сепна и взе да разпорежда и да разпитва селянина.
Колибата се изпълни със сеймени, навън се чуха гласове на събудени надзиратели и работници. Абид ага задаваше въпроси чрез Плевляк.
Отначало Радисав казваше, че той и един младеж решили да бягат, та затова приготвили малък сал и тръгнали по реката. Когато му доказаха цялата безсмисленост на това твърдение, защото в тъмната нощ не може да се плува по тая луда река, пълна с вирове, скали и пясъчни плитчини, и че който иска да бяга, не се качва по скелята и не руши направеното, той млъкна и само намусено рече:
— Па във ваши ръце е всичко, правете, каквото знаете.
— Е, сега ще видиш какво знаем — живо му отвърна Абид ага.
Сеймените развързала веригите и разголиха селянина до пояс. Хвърлиха ги в разпаления огън и зачакаха. Тъй като веригите бяха опушени, ръцете на всички бяха изцапани и навсякъде, и по полуголия селянин, и по тях, имаше черни следи. Когато веригите почти побеляха, дойде циганинът Мерджан и с дълги клещи ги измъкна за единия край, а един от сеймените по същия начин прихвана другия.
Плевляк превеждаше думите на Абид ага.
— Е хайде, казвай ни сега самата истина.
— Какво има да казвам; вие всичко можете, пък и всичко знаете.
Двамата донесоха веригите и опасаха с тях селянина около широките космати гърди. Почнаха да цвърчат опърлени косми. Устата на селянина се сгърчи, вратните жили се подуха, ребрата при слабините изскочиха, а мускулите на корема му почнаха да се свиват и движат като при повръщане. Стенеше от болки, напъваше въжетата, с които бе завързан, и напразно се бранеше и мъчеше да намали допира на тялото до нагорещеното желязо. Очите му мигаха и сълзяха. Махнаха веригите.
— Това е за началото. Зер не е по-добре и без това да говориш?
Селянинът само силно дишаше през нос, но пак мълчеше.
— Казвай, кой беше онзи с тебе?
— Казваше се Иван, но не му знам нито къщата, нито селото.
Пак донесоха веригите, зацвърчаха изгорели косми и кожа. Като кашляше от дима и се гърчеше от болки, селянинът взе да говори с прекъсвания.
Само двамата се уговорили да рушат направеното на моста. Мислели, че така трябва и така правели. Никой друг не знаел и не участвувал. Отначало идвали от брега на разни места и добре успявали, но като видели, че по скелите и бреговете има стража, намислили да свържат три дървета като сал и така незабелязано да идват до строежа откъм реката. Това било преди три дни. Още първата нощ за малко не ги уловили. Едва се измъкнали. Затова втората нощ изобщо не излезли. А когато нощес отново опитали със сала, станало това, което стана.
— Това е всичко. Така беше и така правихме, а сега вие правете своето.
— А, не, не искаме така, казвай кой ви е надумал за това? Защото досегашните мъки са нищо пред ония, които идват.
— Вала, правете що искате.
Тогава се приближи ковачът Мерджан с клещите. Клекна до вързания човек и започна да изскубва ноктите от босите му крака. Стиснал зъби, селянинът мълчеше, но чудният трепет, който разтърсваше завързаното му до пояса тяло, показваше, че болката е голяма и необикновена. За миг процеди през зъби нещо неясно. Плевляк, който дебнеше неговите думи и движения и жадно очакваше каквото и да е признание, даде с ръка знак на циганина да спре и веднага скочи.
— Как? Какво казваш?
— Нищо. Казвам: защо за права бога ме мъчите и си губите времето.
— Казвай, кой те надума?
— Ама кой ще ме надума? Шейтанът!
— Шейтанът ли?
— Шейтанът, ами как, тоя, дето и вас е надумал да дойдете тук и да зидате мост.
Селянинът говореше тихо, но твърдо и ясно.
Шейтанът! Чудна дума, изказана така горчиво и в такова необикновено положение. Шейтанът! И това го има, мислеше Плевляк, застанал сега с наведена глава, сякаш вързаният го разпитваше, а не той него. Тази единствена дума го улучи на чувствително място и изведнъж надигна у него всички грижи и всички страхове с цялата им сила и големина, сякаш не бяха заличени със залавянето на виновния. Може наистина всичко това, заедно с Абид ага и строежа на моста, и този луд селянин да е само дяволска работа! Шейтанът? Може това да е единственото, от което трябва да се боим? Плевляк потрепера и се сепна. По-точно, стресна го високият, ядовит глас на Абид ага.