Всичко това се чуваше малко и още по-малко се виждаше от бреговете, но краката на всички трепереха, лицата бледнееха и пръстите на ръцете изстиваха.
По едно време удрянето престана. Мерджан видя, че на върха на дясното рамо мускулите се опъват и кожата се повдига. Той бързо се приближи и разсече на кръст това подуто място. Потече бледа кръв, отначало малко, а после все по-силно. Още два-три леки и внимателни удара и от насеченото място почна да излиза окованият в желязо връх на кола. Удари още няколко пъти, докато върхът на кола стигна до височината на дясното ухо. Човекът бе набит на кол, като агне на ръжен, само че върхът не излизаше през устата му, а през гърба и не беше повредил силно нито утробата, нито сърцето, нито дробовете. Тогава Мерджан захвърли чука и се приближи. Разгледа неподвижното тяло, заобикаляйки кръвта, която шуртеше от местата, дето колът бе влязъл и излязъл, и се събираше на малки локвички по дъските. Двамата цигани обърнаха вдървеното тяло на гръб и почнаха да връзват краката за основата на кола. През това време Мерджан гледаше дали човекът е жив и внимателно разглеждаше лицето, което изведнъж бе станало подуто, по-широко и по-голямо. Очите бяха широко отворени и неспокойни, клепачите бяха неподвижни, а устата разтворена и двете устни вцепенени в гърч; между тях се белееха зъбите. Отделни лицеви мускули човекът вече не можеше да владее, затова лицето изглеждаше като маска. Но сърцето биеше глухо и дробовете работеха с къси и ускорени вдишвания. Двамата цигани почнаха да го вдигат като овца на ръжен. Мерджан им викаше да внимават да не тръскат тялото; и сам помагаше. Втикнаха долния дебел край на кола между двете греди и заковаха всичко с големи гвоздеи, след това го подпряха отзад на същата височина с къса летва, която също заковаха и за кола, и за гредата на скелята.
Когато и това беше готово, циганите се отместиха по-далече и се присъединиха към сеймените, а на празното място остана сам, издигнат на цели два аршина, изправен, изпънат и гол до пояса, човекът на кола. Отдалеч едва се долавяше, че през него е прокаран кол, на който са вързани краката му при глезените, докато ръцете му са вързани на гърба. Затова на хората изглеждаше като статуя, която се рее във въздуха, на самия край на скелята, високо над реката.
Сред навалицата и по двата бряга мина глъч и вълнение. Някои сведоха поглед, а други се запътиха бързо към дома, без да обръщат глава. Повечето гледаха нямо този човешки образ, изхвърлен в простора, неестествено вдървен и изправен. Страх смразяваше утробите им, а краката под тях отмаляваха, но те не можеха да мръднат, нито пък да откъснат поглед от това зрелище. А между тези изплашени хора се промъкваше лудата Илинка, заглеждаше всекиго в очите, като се мъчеше да срещне погледа му и в него да открие къде са нейните пожертвувани и заровени деца.
Тогава Плевляк, Мерджан и още двама сеймени се приближиха отново до осъдения и взеха да го разглеждат отблизо. По кола течеше само слаба струя кръв. Човекът бе жив и в съзнание. Слабините му се повдигаха и спущаха, жилите на врата му туптяха, очите се въртяха бавно, но непрестанно. През стиснатите му зъби излизаше протяжно ръмжене, от което трудно се разбираха отделни думи:
— Турци… турци… — хъркаше човекът от кола — турци… на моста… кучешки да се скапете… кучешки да умрете!…
Циганите събраха алатите си и всички, заедно с Плевляк и сеймените, се запътиха по скелята към брега. Хората отстъпиха пред тях и взеха да се разотиват. Само дечурлигата от високия камък и голите дървета очакваха още нещо и като не знаеха нито кога свършва, нито кое е достатъчно, чакаха какво ще стане с тоя чуден човек, който се рее над водата, сякаш е застанал за скок.
Плевляк се приближи до Абид ага и му съобщи, че всичко е както трябва и добре извършено и че осъденият е жив и има изгледи да живее още, защото вътрешността му не е повредена. Абид ага не му отговори нищо, нито с поглед, само махна с ръка да доведат коня му и почна да се сбогува с Тосун ефенди и майстор Антоний. Всички взеха да се разотиват. Чу се как в чаршията глашатаят вика за изпълнената присъда и за това, че такова и по-страшно наказание очаква всекиго, който прави същото.