— Четири, пък и пет най-после да бъдат! Всичко ще се уреди — продължава селянинът, без да обръща внимание на циганското вайкане.
— Не смея, не смея, това си е!
— Добре, на тебе ти е заповядано да хвърлиш това… тело например на… кучетата… и ти ще го хвърлиш, а какво ще стане после с него, за това ти нямаш грижа, никой няма да те пита за това. Е, видиш ли тогава, например, ние бихме взели това… тело и бихме го погребали по наш обичай, но скришно, например, жива душа да не знае… А ти ще кажеш, например, утре, че кучетата са разкъсали това… тело. И никому нищо, а твоето ще си е твое.
Селянинът говореше внимателно и обмислено, само с чудно смущение се спираше пред думата тяло, която изговаряше точно така: „тело“.
— Зер за пет гроша да изгубя главата си! Не, не, не-е-е!
— За шест — добавя кротко селянинът.
Тогава циганинът се изправи, разпери ръце, смръщи лице с израз на покъртителна искреност, на каквато са способни само хора, които не различават лъжата от истината, застана пред селянина, като че той бе осъденият, а селянинът — палач.
— Нека е на моята глава, щом имам такава съдба, и нека моята циганка остане вдовица, а децата ми сираци: ще ми дадете седем гроша и носете мъртвеца, само никой да не види и разбере.
Селянинът клатеше глава и дълбоко съжаляваше, че на тая краста трябва да даде точно всичко, до последната пара̀. Сякаш беше надзърнал в стиснатата му шепа!
И тогава се спогодиха изтънко и нашироко как Мерджан ще пренесе мъртвеца, като го свали от скелята, на левия бряг на реката и там, при първи мрак, ще го хвърли на каменистия склон до пътя, така че да видят и слугите на Абид ага, и минувачите. А в храстите, малко по-настрана, ще бъдат скрити те тримата. И щом падне мрак, те ще вземат трупа, ще го пренесат и погребат, но на скрито място и без никаква явна следа, така, щото да изглежда по всичко, че през нощта кучетата са го развлекли и изяли. Три гроша се дават предварително, а четири утре, след свършване на работата.
Още същата нощ всичко бе направено според уговорката.
По здрач Мерджан пренесе трупа и го хвърли на брега под пътя. (Той не приличаше на онова тяло, което всички гледаха тия два дни изправено и изпъчено на кола. Това беше пак оня Радисав, дребен и свит, само че без кръв и без живот.) И веднага се върна заедно със слугите, през скелята, на другия бряг, в града. Селяните чакаха в храстите. Още минаваше по някой закъснял работник или турчин, който се връща у дома. После всичко наоколо потъна в пълна тишина и мрак. Почнаха да идват кучета, едри, проскубани, гладни и подплашени, без дом и господар. Скрити в храсталака, селяните хвърляха по тях камъни и ги разгонваха, а те бягаха с подвити опашки, но само на двайсетина крачки от трупа, и оттам дебнеха какво ще стане по-нататък. Виждаше се в мрака как очите им горят и блестят. Когато се видя, че нощта надделява и вече няма изгледи някой да мине, селяните излязоха от своето скривалище с търнокоп и лопата. Двете дъски, които бяха взели със себе си, поставиха една върху друга, а на тях сложиха мъртвеца и така го изнесоха по склона. Тук, в едно долче, образувано когато пролетните и есенни води се стичат от високото към Дрина, разровиха едрия чакъл, който на това място се спускаше като сух непресъхващ поток, и изкопаха дълбок гроб, бързо, тихо, без думи и шум. В гроба положиха твърдото, студено, сгърчено тяло. Най-старият селянин скочи в дупката, внимателно чатна няколко пъти с чакмака си и запали най-първо прахан, а след това тънка свещица от навита вощеница, като я затулваше с две ръце; след това я забоде над главата на покойника и се прекръсти три пъти, бързо, като се помоли на глас. Прекръстиха се след него и двамата горе в тъмнината. После селянинът махна два пъти с ръка над мъртвия, сякаш го преливаше от празната си ръка с невидимо вино, и два пъти изговори тихичко и съкрушено:
— Со святими упокой, Христе, душу раба твоего.
След това прошепна още някакви думи, несвързани и неясни, но молитвени, тържествени и тежки, а двамата над гроба непрестанно се кръстеха. А когато млъкна, отгоре му подадоха двете дъски и той ги съедини над трупа надлъж и нашир така, че да образуват нещо като покрив над него. Прекръсти се още веднъж, изгаси свещта и се измъкна от гроба. Тогава внимателно и бавно всички почнаха да хвърлят пръст, като я набиваха добре, за да не остане видима могилка над гроба. А когато свършиха това, пак върнаха над прясно изкопаната земя оня чакъл като поток, прекръстиха се още веднъж и тръгнаха назад, като заобикаляха отдалече, за да слязат на пътя колкото може по-далеч от гроба.