Първенците, както и миналата година, обещаха всичко и се разотидоха по къщите си загрижени и загърнати в ямурлуци, забуни и шалове, като благодаряха в себе си на бога, че е дал на света зима и виелици и поне така със своята сила е ограничил силата на силните.
Но когато пролетта настъпи, заедно с Тосун ефенди не дойде Абид ага, а новият пълномощник на везира, Ариф бей. С Абид ага се бе случило онова, от което той така много се боеше. Някой, някой, който добре знаеше и бе видял всичко отблизо, беше дал на великия везир точни и изчерпателни сведения за неговата работа на вишеградския мост. Везирът бил точно осведомен, че през тези две години всеки ден са работили ангария между двеста и триста души, без грош надница, много често и със своя храна, а везировите пари Абид ага прибирал за себе си. (Пресметната била и сумата, която си присвоил.) Както често става в живота, той прикривал своята непочтеност с голямо усърдие и изключителна строгост, та хората от целия тоя край, не само раята, а и турците, вместо да благославят голямото благодеяние, проклинат часа, когато бе започнат строежът, и оня, който го извършва. Мехмед паша, който цял живот се бе борил с кражбите и непочтеността на своите чиновници, заповядал на този безчестен пълномощник да върне цялата сума, а с остатъка от своето имане и с харема си веднага да отиде в едно малко селище в Анадола и вече да не се чуе, ако иска да не го сполети и по-голямо зло.
Два дни след Ариф бей пристигна от Далмация и майстор Антоний с първите работници. Тосун ефенди го представи на новия пълномощник. В светлия и топъл априлски ден те обиколиха строежа и дадоха нареждания за първите работи. Когато Ариф бей се оттегли и двамата останаха сами на брега, майстор Антоний се загледа в лицето на Тосун ефенди, който и в този слънчев ден се беше свил и здраво загърнал в широкия си черен минтан.
— Тоя е съвсем друг човек. Слава богу! Само се питам кой ли беше така осведомен и смел да уведоми великия везир и да махне онова животно.
Тосун ефенди гледаше пред себе си и кротко рече:
— Няма съмнение, тоя е по-добър.
— Трябва да е бил някой, който добре познава работата на Абид ага и има достъп до везира и се ползува с неговото доверие.
— Разбира се, разбира се, този е по-добър — отговори Тосун ефенди, без да вдигне погледа на наведените си очи и като все по-здраво се загръщаше в минтана си.
Така почна работата при новия пълномощник Ариф бей.
Той наистина беше съвсем друг човек. С прекомерно дълги крака, прегърбен, кьосав, с изпъкнали скули, коси, черни, засмени очи. Народът веднага го нарече Мисир баба. Без викове, без тояга, без големи думи и видимо напрежение той заповядваше и нареждаше засмяно и безгрижно, сякаш някъде от висините, но нищо не пропущаше и не губеше от очи. И той носеше със себе си оная атмосфера на строго старание към всичко, което е везирова воля и заповед, само че беше тих, здрав и почтен човек, който нямаше от какво да се бои или да прикрива, та затова не му и трябваше да плаши и гони другите. Работата вървеше със същата бързина (защото бързината беше онова, което везирът искаше), грешките се наказваха със същата строгост, но ангарията бе премахната от първия ден. Всички работници бяха платени и получаваха храната в брашно и сол и всичко вървеше по-бързо и по-добре, отколкото по времето на Абид ага. И лудата Илинка изчезна; беше се изгубила през зимата някъде из селата.
Строежът се издигаше и разрастваше.
Сега се видя, че везирът дарява не само мост, а и един хан, керван-сарай, в който далечните пътници, дето минават през моста, ще могат да намерят подслон за себе си, за своите коне и за стоката си, когато ги застигне тук нощта. По указание на Ариф бей почна строежът на керван-сарая. При влизането в чаршията, на двеста крачки от моста, там, дето започва стръмнината, която води към Мейдан, има равно място, на което досега в сряда ставаше говеждият пазар. На тая равнина почна строежът на новия хан. Работата напредваше бавно, но още от започването можеше да се види, че се отнася до яка, богата постройка, замислена наголямо и нашироко. Хората даже не забелязаха как бавно, но постоянно се издига големият хан от камък, защото цялото им внимание привличаше строежът на моста.
Всичко онова, което сега се правеше на Дрина, бе така объркано, всички работи бяха така сложни и далечни, че безделниците от Вишеград, които ги наблюдаваха от брега като някакво природно явление, не можеха вече да ги разбират. Издигаха се все нови и нови насипи и шанци в различни направления, реката се разделяше и раздвояваше на язове и ръкави и се преливаше от едно корито в друго. Майстор Антоний бе довел от Далмация специалисти въжари и закупи всичкия коноп даже и от съседните нахии. В специални сгради тия майстори навиваха въжета с необикновена здравина и дебелина. По негови и на Тосун ефенди чертежи гръцки дърводелци правеха големи дървени подемни машини с чекрък, поставяха ги на салове и така с въжетата вдигаха най-тежките каменни блокове и ги пренасяха до стълбовете, които един по един никнеха в речното корито. По четири дни траеше пренасянето на всеки един от тези големи блокове от брега до неговото леговище в основите на стълба.