А когато някъде след Илинден огньовете на Панос изчезнаха и бунтът се отплесна из Ужичкия край, пак нито едната, нито другата страна показа своите чувства. А и трудно би било да се каже какви бяха истинските чувства и на едните, и на другите. Турците бяха доволни, че бунтът се е отдалечил, и се надяваха, че съвсем ще загасне и ще се изгуби там, гдето се губят всички безбожни и опаки начинания. И все пак задоволството им беше непълно и помрачено, защото бе трудно да се забрави такава близка опасност. Мнозина от тях още дълго след това виждаха в сънищата си фантастичните въстанически огньове като рой искри по всички околни ридове или чуваха Карагеоргиевия топ, но не като неясен далечен ек, а като страшна и разрушителна канонада. Сърбите пък, естествено, останаха клюмнали и разочаровани след изчезването на огньовете по Панос, но в дъното на душата им, в истинското и дълбоко дъно, което никому не се открива, остана споменът за онова, което бе станало, и съзнанието, че онова, което е било, може всякога да се върне; остана и надеждата, безумната надежда, това голямо преимущество на потиснатите. Защото ония, които владеят и трябва да потискат, за да владеят, са осъдени да действуват разумно; а ако, повлечени от своите страсти или принудени от противника, минат границите на разумните постъпки, те тръгват по хлъзгав път и с това сами слагат началото на своето пропадане. При това потиснатите и използуваните лесно си служат и с разума, и с безумието, защото това са само два различни вида оръжие във вечната, понякога потайна, понякога открита борба против потисника.
В тия времена важността на моста като единствена сигурна връзка между босненския пашалък и Сърбия необикновено нарасна. Сега в градчето имаше постоянен отред войска, който и по време на дългите затишия не се разтуряше и който пазеше моста на Дрина. За да върши по-добре и с по-малко труд своята работа, войската издигна дървен чардак насред моста, истинско чудовище и грозотия по външност, разположение и материал, от който бе изграден. (Но всички войски в света издигат за своите особени цели и временни нужди такива постройки, които после, от гледище на гражданския живот и мирното време, изглеждат абсурдни и неразбираеми.) Това бе истинска къща на етаж, тромава, скована от греди и груби дъски, със свободен проход като тунел под нея. Чардакът бе вдигнат и се държеше на яки греди така, сякаш бе яхнал моста, и само с двата си края се крепеше на капията, с единия на нейната лява, а с другия на дясната й тераса. Под него имаше свободен път за коли, коне и пешаци, но отгоре, от етажа, на който щяха да спят стражите и за който водеха открити чамови стъпала, можеше винаги да се следи кой минава, да му се прегледат книжата и багажът и във всеки момент, ако се окаже нужно, да се спре минаването.
Това наистина променяше външния вид на моста. Приветливата капия изчезна под дървената сграда, която с гредите си клечеше над нея като чудовищна гигантска птица.
А в деня, когато чардакът беше готов, още миришеше силно на чам и отекваше празен от стъпките, стражата се пресели в него. Още с пукването на първото утро чардакът като клопка вече хвана първата си жертва.
На ниското румено слънце в ранно утро там се бяха събрали войници и въоръжени турци от града, които нощем караулеха наоколо и така помагаха на войската. На една греда сред групата седеше командирът на стражата, а пред него стоеше един старей, скитник и богомолец, подобен на калугер и просяк, но благ и спокоен, някак чист и мил в своята нищета, лек и усмихнат, въпреки белите си коси и набръчкано лице. Това беше един особняк, чичко Елисие от Чайниче. От години вече, все така лек, тържествен и усмихнат, той обикаля черкви и манастири, събори и празници; моли се на бога, прави метани и пости. Само че по-рано турските власти не му обръщаха внимание и го пускаха като малоумен и божи човек да ходи, където иска, и да говори, каквото иска. Но сега, след въстанието в Сърбия, бяха настанали други времена и мерките бяха по-строги. В градчето са пристигнали от Сърбия няколко турски семейства, на които въстаниците изгорили всичко; те ширят омраза и търсят отмъщение. Навсякъде са поставени постове и надзорът е засилен, а местните турци угрижени, ядни и изпълнени с неприязън, та гледат на всичко с подозрение и кръвнишки.