По онова време, когато Сърбия „се вдигна“, от старинната песен:
народът направи нова песен:
В тая велика и чудна борба, която с векове се водеше в Босна между две вери, а под формата на вяра — за земя и власт и за собствено схващане на живота и уреждане на света, противниците си отнемаха един другиму не само жени, коне и оръжие, но и песни. И много стихове по тоя начин минаха от едни у други като скъпоценна плячка.
Впрочем това беше песен, която напоследък се пееше сред сърбите, но предпазливо и скришом, далеч от турско ухо, в затворените къщи, по семейни празници или по далечни пладнища, гдето турски крак не стъпя нито веднъж в годината и гдето човек, с цената на самотата и сиромашията, в дивотата живее, както си иска, и пее, каквото си иска. И ето тая песен намери да пее Миле, воденичарският слуга, в шумака под самия път, по който минават олуешките и ореховските турци, когато отиват на пазар в града.
Зората е едва по ридовете, а край него, в усойната страна е почти тъмно. Цял е росен, но сгорещен от хубавия нощен сън, топлия хляб и добрата работа. Замахне и удари тънката елха при корена, а тя само се превие и прегъне като невеста над кумова ръка; поръси го със студена роса като ситен дъждец и остане така наведена, защото поради околния гъстак не може да падне на земята. А тогава той кастри зелените клони с една ръка, като че си играе. И при това пее колкото му глас държи, като изговаря с наслада отделни думи. „Георги“ е нещо неясно, но голямо и смело. „Девойка“ и „байрак“ са за него също непознати неща, но неща, които някак си отговарят на неговите най-съкровени желания от сънищата: да има девойка и да носи байрак. Наистина имаше сладост в изговарянето на тия думи. И цялата му сила го караше да ги изговаря високо и безброй пъти, а от изговарянето на тия думи силата у него пак растеше и го караше да ги повтаря още по-високо.
Така пееше Миле на зазоряване, докато не насече и окастри върлините, за които се бе изкачил в шумака, а след това се спусна по влажната стръмнина, влачейки вързания товар след себе си. Той се видя пак такъв, какъвто беше тръгнал за дърва, несръчен, дрипав и смутен, без Георги пред очите си, без девойката и байрака след себе си. Турците изчакаха, докато остави брадвата, па тогава го нападнаха от четири страни и след кратка борба го вързаха с дълго въже от юлар и го поведоха към града. По пътя го биха с тояги по гърба и на лошо място с крака, като го питаха къде му е сега Георги и псуваха байрака и девойката.
Под чардака на капията, точно гдето бяха вързали налудничавия старец, край войниците се бяха събрали и някои безделници от града, въпреки че току-що бе съмнало. Между тях имаше и турци, бежанци, опожарявани из Сърбия. Всички бяха въоръжени и тържествени, сякаш ги чакаха велики събития и решителен бой. Тяхното възбуждение растеше с изгрева на слънцето. А слънцето бързо се издигаше, следвано от светли румени мъгли, там, в дъното на кръгозора, над Голеш. Уплашения младеж срещнаха като въстанически войвода, макар че беше дрипав и клет, доведен от левия бряг на Дрина, дето нямаше въстание.
Обидени от дързостта, за която не можеха да повярват, че не е била преднамерена, ореховските и олуешки турци свидетелствуваха, че момчето пеело предизвикателно, до самия път, песента за Карагеорги и гяурските борци. Младежът наистина не приличаше на юнак и опасен войвода. Уплашен, с мокри дрипи, издраскан и пребит, той бе блед и гледаше командира с разкривени от вълнение очи, сякаш от него очакваше спасение. Тъй като рядко слизаше в града, той дори не знаеше, че на моста е издигнат чардак; затова всичко му изглеждаше още по-чудно и недействително, сякаш насън се е залутал в чужд град, между чужди хора. Като заекваше и навеждаше поглед към земята, той уверяваше, че нищо не е пеел и никога не е засягал честта на турците, че е сиромах, слуга във воденицата, че е сякъл дърва и сам не знае за какво е доведен. Трепереше от страх и наистина още не можеше да разбере какво е станало и как от тържественото настроение при студената рекичка изведнъж се намира вързан и бит тук на капията, обкръжен от внимание, пред толкова хора, на които сега трябва да отговаря. И сам забрави, че някога е пял и най-невинна песен.