И така за няколко минути стана онова, което във всеки отделен миг изглеждаше невъзможно и невероятно. Нямаше човек, който би го сметнал за добро и възможно, и въпреки това всеки допринесе по малко, за да се намери ходжата на моста, прикован с дясното си ухо за единствената дървена греда, която се намираше на капията. И когато всички се разбягаха пред швабата, който се спускаше към градчето, ходжата остана в това чудно, нетърпимо и смешно положение, осъден да клечи неподвижно, защото всяко, дори и най-малкото движение му причиняваше болка и заплашваше да разкъса ухото, което му изглеждаше натежало и голямо като планина. Викаше, но нямаше кой да го чуе и освободи от това мъчително положение, защото всичко живо се бе изпокрило по къщите или бе избягало по селата от страх, колкото от швабите, които идваха, толкова и от въстаниците, които отстъпваха. Градът изглеждаше мъртъв, а мостът пуст, сякаш смъртта бе измела всичко по него. Няма нито живи, нито мъртви да го бранят, само на капията клечи неподвижен Али ходжа с глава, прилепена до дирека, като стене от болка и измисля и в това положение нови доказателства против Караманлията.
Австрийците наближаваха бавно. Техният авангард съгледа от другия бряг двата топа пред керван-сарая до моста и веднага спря да дочака своите планински оръдия. Около пладне те изстреляха от една горичка няколко снаряда върху изоставения керван-сарай, които повредиха и без това разрушения хан и разбиха необикновено фините решетки на прозорците, изрязани от цяло парче мек камък. Едва като улучиха и обърнаха двата турски топа и разбраха, че са изоставени и никой не отговаря, швабите преустановиха стрелбата и почнаха предпазливо да се приближават към моста и градчето. На капията нахълтаха с бавна крачка и пушки за стрелба маджарски хонведи. Спряха в недоумение пред свития ходжа, който от страх пред снарядите, дето съскаха и тътнеха над главата му, за миг бе забравил болката от прикованото ухо. Когато видя измачканите войници с насочени пушки, той взе да охка болезнено и провлечено, защото смяташе, че това е език, който всеки може да разбере. Това го спаси от хонведите да не стрелят. Докато едни продължиха да напредват крачка по крачка през моста, други останаха при него, като го оглеждаха отблизо и не можеха да разберат какво става. Чак когато дойде един санитар, намериха клещи, внимателно измъкнаха гвоздея, един от ония, с които се подковават конете, и освободиха Али ходжа. Толкова бе вдървен и уморен, че примря на каменните стъпала, като непрекъснато стенеше и охкаше. Санитарят намаза раненото му ухо с някаква течност, която го пареше. През сълзи, като в необикновен сън, ходжата видя на лявата ръка на войника широка бяла лента и на нея голям правилен кръст от червено платно. Само в треска човек може да види такива гадни и страшни съновидения. Тоя кръст плуваше и подскачаше в сълзите му и като грамаден призрак закриваше целия хоризонт. След това войникът превърза раната и над превръзката нахлузи ахмедията му. Така със завързана глава, съвсем смазан в кръста, ходжата се вдигна и остана няколко мига наведен над каменната ограда на моста. Мъчно се овладяваше и успокояваше. Срещу него, на другата страна на капията, на камъка под самия турски надпис, един войник лепеше широка бяла хартия. Въпреки че главата му бучеше от болки, ходжата не можа да овладее своето вродено любопитство и да не погледне белия плакат. Това бе възванието на генерал Филипович на сръбски и турски език, отправено към населението на Босна и Херцеговина по случай влизането на австрийските войски в Босна. Като замижаваше с дясното око, ходжата сричаше турския текст, и то само ония изречения, които бяха напечатани с по-дебели букви:
„ЖИТЕЛИ НА БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА!
Войската на Императора Австрийски и Краля Унгарски премина границите на вашата земя. Тя не идва като неприятел да завземе земята със сила. Тя идва като приятел да постави край на безредията, които от години обезпокояват не само Босна и Херцеговина, но и пограничните области на Австро-Унгария.“
---------------
„Императорът и Кралят не можеше повече да гледа как насилието и безредието владеят близо до неговите провинции, как бедата и неволята чукат на границите на неговите земи.
Той обърна внимание на европейските държави върху вашето положение и на конгреса на народите единодушно бе решено, че Австро-Унгария трябва да ви върне мира и благосъстоянието, които отдавна сте изгубили.