Отпред яздеха двама тръбачи на два охранени сиви коня, след тях идваха отред хусари на врани коне. Конете бяха изтимарени и пристъпяха като девойки, ситно и сдържано. Хусарите, с червени шапки без козирки и жълти гайтани на гърдите, всички румени и загорели младежи със засукани мустачки, изглеждаха свежи и отспали, сякаш сега излизаха от казармата. Зад тях яздеше група от шестима офицери, начело с полковника. Всички погледи бяха към него. Неговият кон беше по-едър от другите, с бяло на задните крака, с необикновено дълга и извита шия. След офицерите идваше рота пехотинци, егери в зелени униформи, с пера на кожените шапки и бели каиши през гърдите. Те закриваха хоризонта и изглеждаха като гора, която се движи.
Тръбачите и хусарите минаха край свещеника и мюлязима, спряха на пиацата и се построиха настрани.
Бледите и развълнувани хора на капията застанаха на средата на моста с лице към офицерите, които идваха. Един от младите офицери приближи коня си до полковника и му каза нещо. Всички забавиха хода. На няколко крачки пред пазителите на закона полковникът изведнъж спря и слезе, същото направиха след него и всички офицери като по даден знак. Дотичаха войници, които поеха конете и ги отведоха няколко крачки назад.
Щом докосна с крак земята, полковникът се преобрази. Беше дребен, некрасив, уморен, неприятен и опасен човек. Сякаш той единствен от тях и за всички останали бе воювал.
Чак сега се видя, че за разлика от своите белолики и спретнати офицери, той е облечен просто, занемарено и нехайно. Израз на човек, който не щади себе си и сам себе си яде. Лицето загоряло, обрасло с брада, очите мътни и неспокойни, а високата шапка малко накриво. Униформата смачкана и прекалено широка за мършавото му тяло. На краката кавалерийски чизми с къси меки кончови без блясък. Приближи се, като вървеше разкрачен и махаше с камшик. Един от офицерите му рапортува, като показваше наредените пред него хора. Полковникът ги изгледа късо и остро със сърдития мрачен поглед на човек, който постоянно се занимава с тежка работа и е в голяма опасност. И веднага можа да се види, че той и не знае другояче да гледа.
В тоя миг заговори поп Никола със спокоен, дълбок глас. Полковникът вдигна глава и спря поглед върху лицето на тоя снажен човек в черно расо. Широката, спокойна маска на библейски патриарх прикова за миг неговото внимание. Можеше да не се разбере или да не се чуе онова, което говори тоя старец, но лицето му не можеше да остане незабелязано. А поп Никола говореше плавно и естествено, като се обръщаше повече към младия офицер, който трябваше да преведе неговите думи, отколкото към самия полковник. От името на присъствуващите свещеници на всички вери той уверяваше полковника, че те, заедно с народа, са съгласни да се покорят на силата, която идва, и ще направят всичко, което могат, за да се запази мирът и редът, който новата власт иска. А те молят войската да защити тях и семействата им и да им осигури мирен живот и почтен труд.
Поп Никола говори кратко и завърши изведнъж. Сприхавият полковник не можа да изгуби търпение. Но затова не дочака докрай превода на младия офицер. Като махна с камшика, прекъсна го с рязък и неравен глас:
— Добре, добре! Покровителство ще имат всички, които се държат добре. Мирът и редът трябва да се запазят навред. Инак не мога, дори и да искам.
И като кимна с глава, той тръгна напред без поздрав и поглед. Свещениците се дръпнаха настрана. Полковникът мина край тях, след него офицерите и момците с конете. Никой не погледна „пазителите на закона“, които останаха сами на капията.
Всички бяха разочаровани. Защото сутринта и миналата нощ, през която никой от тях не спа много, те по сто пъти се питаха как ще изглежда оня миг на капията, когато ще посрещнат коменданта на императорските войски. Представяха си го различно, всеки според своя ум и нрав, и бяха готови и за най-лошото. Един вече се виждаше как го отвеждат на заточение в далечно Немско, та никога вече да не види ни своя дом, ни градчето. Друг си спомняше разказите за Хайрудин, който някога бе сякъл глави на същата тая капия. Всякак си представяха нещата, само не така, както се бяха разиграли с тоя дребен, но груб и злонравен офицер, за когото войната бе станала истински живот, който без да мисли за себе си и без да държи сметка за другите, вижда всички хора и всички земи край себе си само като предмет или средство за война и битки и който се държи, сякаш за своя сметка и от свое име воюва.