Един ден, някъде около пладне, край стражата мина едно младо туркинче. Беше на ония години, когато турските девойчета още не се крият, но и не ходят вече съвсем открити, а се увиват с голяма тънка бохча, която закрива цялото им тяло, ръцете и косите, подбрадника и челото, но оставя незакрита още част от лицето: очите, носа, устата и бузите. Това е краткото време между детинство и моминство, когато мюсюлманската девойка целомъдрено и радостно показва чара на още детското си, но вече женствено лице, което можеше още утре фереджето да скрие завинаги.
На капията нямаше жива душа. С Федун пазеше някой си Стефан от Прача, един щрайфкорец. Тоя човек на години, комуто ракията не беше неприятна, дремеше, седнал не по устава на каменната софа.
Федун внимателно и боязливо погледна девойчето. Около него се увиваше шарената бохча, вълнувайки се и трептейки на слънцето като жива от повея на вятъра и ритъма на моминските стъпки. Спокойно и хубаво лице, здраво и тясно обрамчено от пристегнатата тъкан на бохчата. Очите наведени, но неспокойни. Така мина край него и изчезна през моста към чаршията.
Младежът пъргаво кръстосваше от едната тераса до другата и постоянно поглеждаше към пиацата. Сега му се струваше, че наистина има кого да чака. След половин час — на моста още владееше обедното затишие — туркинчето се върна от чаршията и отново мина край смутения младеж. Сега той погледна малко по-дълго и по-смело и, което е най-чудно, тя също го погледна с кратък, но открит поглед, косо, малко усмихнато, малко лукаво, но с онова ведро лукавство, с което децата се надхитрят едно друго в игра. И пак се отлюля нататък, като вървеше полека, и се отдалечи скоро с хиляди извивки и движения на широката бохча, в която бе загънато цялото му младо, но вече снажно тяло. Ориенталските шарки и живият цвят на нейната бохча дълго още се мяркаха между къщите на другия бряг.
Чак тогава младежът се съвзе. Стоеше на същото място и в същото положение, в което беше в момента, когато тя мина край него. Щом се сепна, попипа пушката и се огледа наоколо с чувството на човек, който е пропуснал нещо. Стефан дремеше на измамното мартенско слънце. На младежа се стори, че и двамата имат вина и че цял взвод войска е могъл да мине край тих през това време, за което и сам не можеше да определи нито колко е траяло, нито какво значение има за него и за останалите хора. Засрамен, той с прекалено усърдие събуди Стефан и двамата продължиха да пазят до смяната.
През целия ден, и в часовете на почивката, и през време на дежурството, туркинчето безброй пъти мина като видение в съзнанието му. А на другия ден, пак около пладне, когато на моста и на пиацата имаше най-малко хора, то пак истински мина по моста. Като в игра, чиито правила познава само наполовина, Федун пак погледна лицето, обрамчено от шарената тъкан. Всичко бе същото, както вчера. Само погледите бяха по-дълги, усмивките по-живи и по-смели. Сякаш по свой начин участваше в играта, Стефан пак дремеше на каменната пейка, а после, както обикновено, щеше да се кълне, че не е спал и че дори нощем в леглото си не може да мигне. На връщане девойчето почти спря, загледало се в очите на щрайфкора, а той му подхвърли две думи, неясни и незначителни, усещайки как краката му се подкосяват от вълнение и забравяйки съвсем мястото, на което беше.
Това бе оная невероятна смелост, която притежаваме само в сънищата. Когато девойката пак се изгуби на другия бряг, младежът затрепера от страх. Невероятно бе едно туркинче да се осмели да погледне швабски войник. Такова нечувано и незапомнено нещо може да се случи само в сънищата, в сънищата или напролет на капията. После, той добре знаеше, че нищо на тоя свят и в неговото положение не е така позорно и толкова опасно, както да задиря мюсюлманска жена. За това им говореха и във войската, и сега в щрайфкора. Наказанията за такава смелост бяха тежки. А имаше и такива, които бяха платили с главите си на самите обидени и разгневени турци. Той знаеше всичко това и най-искрено желаеше да се придържа към реда и наредбите, но пак вършеше противното. Нещастието на нещастните хора е и в това, че нещата, които иначе за тях са невъзможни и забранени, стават за миг постижими и леки или поне така изглеждат, а щом веднъж здраво заседнат в техните желания, те пак се показват такива, каквито са: недостъпни и забранени, с всички последствия за ония, които посягат на тях.