След изпълнението на едно голямо решение всичко става лесно и просто. Дойде лекарят. Извършен бе оглед от комисия, а протоколът бе приложен към книжата за разпита на Федун.
Тогава се постави въпросът за погребението му. На Драженович бе заповядано да отиде при поп Никола и да се разбере с него: може ли Федун да бъде погребан в гробищата, въпреки че сам е отнел живота си, и съгласен ли е свещеникът да опее мъртвеца, който бе униат по вяра.
През последната година поп Никола бързо остаря и краката му взеха да слабеят; затова бе взел за помощник в голямата си енория поп Йосо. Той бе човек мълчалив, но неспокоен, слаб и черен като главня. През последните месеци той вършеше почти всички работи и обреди в града и по селата, а поп Никола, който вече мъчно се движеше, само ония, които можеше да върши в къщи или в черквата, която бе до самата му къща.
По заповед на ротмистъра Драженович отиде при поп Никола. Дядото го прие легнал на миндера, до него стоеше поп Йосо. Когато Драженович разправи за смъртта на Федун и за неговото погребение, двамата попове мълчаха един миг. Щом видя, че поп Никола не говори, поп Йосо почна пръв неопределено и боязливо: че работата е особена и необичайна, че има забрана и в църковните закони, и според приетите обичаи, и само ако се докаже, че самоубиецът не е бил в пълно съзнание и със здрав разум, може да стане нещо. Но тогава от своето твърдо и тясно легло, покрито със стара избеляла черга, се изправи поп Никола. Тялото му доби оная монументална сила, която имаше винаги, когато той минаваше през чаршията и тя го поздравяваше отляво и дясно. Първата дума, която произнесе, проясни неговото лице, широко, още румено, с грамадни мустаци, които се сливаха с брадата му, с червеникави, почти бели, гъсти и четинести вежди, лице на човек, който от самото си създаване се е научил да мисли самостоятелно, да изказва искрено своята мисъл и добре да я брани.
Без много колебания и без надути думи той отговори едновременно и на попа, и на вахмистъра.
— Сега, когато нещастието е станало, няма вече какво да се доказва. Кой в пълно съзнание ще вдигне ръка на себе си. И кой ще посмее да го вземе на душата си и да го зарови като безверник някъде зад плетищата и без свещеник? Но хайде, господине, ти да си жив, нареди да приготвят мъртвеца, та да го погребем, колкото е възможно по-скоро. И то на гробищата, ами как! Аз ще го опея. Пък после, ако някога дойде поп от неговата вяра, нека той прибави или поправи, ако намери, че нещо не е било както трябва.
А когато Драженович излезе, той още веднъж се обърна към засрамения и изненадан поп Йосо:
— Как да не пусна в гробищата кръстен човек? И защо да не го опея? Зер му е малко, дето е имал лоша съдба? А там нека го питат за греховете ония, които и всички нас, останалите, ще питат за нашите.
Така младият човек, който направи прегрешение на капията, остана завинаги в градчето. Беше погребан на другата сутрин със старческото пеене на поп Никола и исото на клисаря Димитрие.
Един по един щрайфкорите пристъпваха до трапа и хвърляха по буца постна пръст. Докато двамата гробари бързо работеха, те постояха още няколко мига около гроба, сякаш очакваха някаква команда, и гледаха как от другата страна на реката, до самата им казарма се вдига някакъв прав, бял стълб дим. Там, на зелената равнинна над казармата горяха кървавата слама от постелката на Федун.
Тежката съдба на младия щрайфкор, чието име вече никой не знаеше и който с живота си бе заплатил няколкото пролетни мига на непредпазливост и унес на капията, спадаше към ония събития, в които хората от градчето влагат голям смисъл и дълго помнят и разказват. Споменът за чувствителния младеж със зла съдба трая много по-дълго от стражата на капията.
Още следващата есен въстанието в Херцеговина затихна. Неколцина изтъкнати предводители, мюсюлмани и сърби, избягаха в Черна гора или в Турция. По тия краища останаха още неколцина хайдути, които всъщност нямаха истинска връзка с въстанието против набора, а разбойничествуваха за своя сметка. Но и те бяха изловени или пръснати. Херцеговина се усмири. Босна даде новобранци без съпротива. Но заминаването на първите новобранци от градчето не бе леко, нито просто.