Още същата година по заповед на везира и с негови средства започна строежът на големия мост на Дрина. Той трая пет години. За градчето и за целия край то трябва да е било извънредно важно и напрегнато време, пълно с промени, с дребни и големи събития. Но за чудо в градчето, дето със столетия са се помнили и разказвали всякакви събития, дори и такива, които са в непосредна връзка с моста, не са запазени много подробности за самата работа по строежа.
Народът помни и преразказва онова, което може да схване и успее да превърне в легенда. Всичко останало минава край него без по-дълбока следа, с нямото равнодушие на безименните природни явления, не засяга въображението му и не остава в паметта му. Това мъчително и дълго изграждане е било за него чужда работа за чужда сметка. Едва когато, като плод на тези усилия, се появил големият мост, хората почнали да си спомнят подробности и да кичат създаването на действителния, майсторски изграден мост с фантастични разкази, които пък те можели умело да създават и дълго да помнят.
III
През пролетта на оная година, когато бе взето везирското решение за строежа, в градчето дойдоха негови хора, придружени от охрана, за да приготвят всичко, което бе потребно за изграждането на моста. Те бяха много — с коне, коли, разни инструменти и шатри. Всичко това будеше страх и тревога в малкото градче и околните села, особено сред християнското население.
Начело на този отред стоеше Абид ага, главен везирски довереник за строежа на моста, а след него идваше строителят Тосун ефенди. (За този Абид ага още от по-рано се говореше, че бил безогледен, безмилостен и прекомерно строг човек.) Щом се настаниха на шатри под Мейдан, Абид ага свика на съвет представителите на властта и всички по-първи турци. Не се съвещаваха много, защото говореше само един, тоест Абид ага. Събраните хора се намериха пред едър човек с нездраво червендалесто лице и зелени очи, в богата цариградска носия, с къса червеникава брада и мустаци, чудно засукани по унгарски. Речта, която този необуздан човек произнесе пред събраните хора, ги изненада повече от външния му вид.
— По свой начин до вас са стигнали преди мене слухове за мен и аз вече зная, че тия слухове не могат да бъдат нито хубави, нито приятни. Навярно сте чули, че искам послушание от всекиго, че ще бия и убия всеки, който не работи както трябва и не изпълнява безпрекословно, че не зная какво е „не може“ и „няма“, че при мен и за най-малката дума се губи глава, накратко, че съм жесток и опак човек. Искам да ви кажа, че тия слухове не са нито измислени, нито преувеличени. Под моята липа наистина няма сянка. Такава слава добих през дългогодишната си служба, като изпълнявах предано заповедите на великия везир. Осланям се на бога да свърша и тази работа, за която съм изпратен тук, и когато си отида след свършването и, надявам се, че след мене ще тръгнат още по-лоши и по-черни слухове от тия, които са стигнали до вас.
След тоя необикновен увод, който всички изслушаха в мълчание и със сведени очи, Абид ага обясни на хората, че тук се отнася до строеж с грамадно значение, какъвто нямат и по-богати земи, че работите ще траят пет, а може и шест години, но че волята на везира ще бъде изпълнена до косъм вярно и до минута точно. След това изложи кои са първите нужди, какви ще бъдат подготвителните работи и какво се очаква при това от местните турци, и какво се иска от раята, християните.
До него седеше Тосун ефенди, дребен, жълт и блед потурнак от гръцките острови, майстор, който беше строил много обществени сгради на Мехмед паша в Цариград. Той беше спокоен и равнодушен, сякаш не чуваше или не разбираше думите на Абид ага. Гледаше и ръцете си и само от време на време повдигаше поглед. Тогава можеха да се видят неговите големи черни очи с кадифен блясък, хубави късогледи очи на човек, които гледа само своята работа и не вижда, не чувствува и не разбира нищо друго от живота и света.
Хората излязоха смутени и съсипани от тясната и душна шатра. Усещаха как под новите им празнични антерии струи пот и как у всеки от тях бързо и непреодолимо се загнездва страх и грижа.
Това, което бе сполетяло сега града и цялата околност, беше голяма, неведома напаст, дето не може да й се види краят. Най-напред почна сеченето на горите и подвозът на дървения материал. Толкова дървения се струпа по двата бряга на Дрина, та народът дълго време мислеше, че мостът ще се прави от дърво. После почнаха землените работи, разкопаването и пробиването на скалистите брегове. По-голямата част от тези работи бяха вършени ангария. Така — чак до късна осен, когато работата беше спряна и първата част от нея завършена.