От друга страна, след известно време тия чужденци не можеха напълно да се отърват от влиянието на необикновената ориенталска среда, в която трябваше да живеят. Техните деца внасяха сред градските чужди изрази и имена, въвеждаха под моста нови игри и показваха нови играчки, но също така бързо възприемаха от местните деца нашите песни, пословици и клетви и старинните игри на прескочи кобила, челик и шудя. Същото бе и с възрастните. И те донасяха нов ред с необикновените си думи и навици, но в същото време и сами възприемаха всеки ден в своя говор и начин на живот по нещо от местните жители. Истина е, че нашите хора, особено християните и евреите, почнаха в облеклото и отношенията все повече да приличат на чужденците, които окупацията бе довела, но и чужденците не останаха непроменени и незасегнати от средата, в която трябваше да живеят. Много от тия чиновници, сприхавият маджарин или надменният поляк, с тръпки минаха през моста и с отвращение стъпиха в градчето, в което отначало решително се отделяха от всичко, като капка зехтин от водата, в която плува. Но няколко години по-късно те вече седяха с часове на капията, пушеха с дебел кехлибарен цигарлък и като истински вишеградчани гледаха как димът се разпръсква и губи под светлото небе, в неподвижния въздух на навечерието. Или с нашите газди и бейове дочакваха вечерта на акшамлък на някоя зелена височинна с чаша ракия пред себе си, която при бавен разговор, без тежест и някакъв особен смисъл, изпиваха полека, като рядко хапваха мезе, както могат само хората от градчето. А сред тия чужденци имаше и такива чиновници и занаятчии, които се ожениха в града, решени вече да не го напускат.
За никого от гражданите новият живот не значеше осъществяване на онова, което носеха в кръвта си и винаги желаеха в душата си; напротив, всички, и мюсюлмани, и християни, влизаха в него с най-различни и абсолютни резерви, но тия резерви бяха тайни и скрити, а животът видим и силен, с нови и на вид големи възможности. И повечето от тях след по-кратко или по-дълго колебание се примиряваха с новото течение, работеха, печелеха и живееха според новите схващания и начини, които даваха по-голям размах и предлагаха повече изгледи за личността на всеки човек.
Новото съществуване не бе по-малко обусловено и ограничено от старото, турското, само че бе по-леко и по-човечно, а тия връзки и условности сега бяха така отдалеч и изкусно поставени, че отделният човек не ги чувствуваше непосредствено. И затова всекиму се струваше, че изведнъж край него е станало по-широко, по-ясно, по-разнообразно и по-охолно.
Със своя добър управленчески апарат новата държава успяваше по безболезнен начин, без натиск и сътресения да измъкне от народа данъци и налози, които турската власт вземаше с нерационални, груби методи или просто с ограбване; и то да измъкне толкова или повече, само че още по-бързо и по-сигурно.
Както на времето с войската дойде жандармерията, а след нея чиновниците, така сега след чиновниците дойдоха търговците. Захвана сечене на горите и с него дойдоха чужди предприемачи, инженери и работници, всякакъв поминък за дребните хора и за търговците, нови навици и промени в носията и говора на народа. Издигнат бе първият хотел. (За него ще се говори още.) Никнеха лавки и заведения, непознати дотогава. Покрай испанските евреи, шефарди, които живеят тук вече стотици години, защото са се заселили почти по времето, когато бе строен мостът на Дрина, сега придойдоха галицийски евреи, ешкенази.
Като прясна кръв из страната взеха да кръжат пари в невиждани дотогава количества и което е най-важното, явно, смело и открито. В тая трескава размяна на злато, сребро и ценни книжа всеки можеше да стопли ръце или поне да „оплакне очи“, защото и у най-бедния човек се създаваше илюзията, че неговата бедност е само преходна и затова по-поносима.
И по-рано имаше пари и богати хора, но те бяха редки единици и криеха парите както змия краката си, а чорбаджийството си показваха и носеха само като сила и отбрана, тежка и за самите тях, и за всички край тях. А сега богатството или онова, което се смяташе за такова или пък се наричаше така, беше явно и се проявяваше в облика на ползуването и личните удоволствия; и затова много хора можеха да имат по нещо от неговия блясък или от неговите отпадъци.