Не беше просто, нито лесно да се отнасяш както трябва с богатите и пияни граждани, у които често се събуждаха неочаквани похитителски инстинкти. Но Лотика, неуморима, опитна жена с хладни чувства, бърз ум и мъжко сърце, укротяваше всеки бяс, потушаваше всяко желание на обезумелите хора с необяснимата игра на своето съвършено тяло, със своето голямо лукавство и своята не по-малка смелост и успяваше винаги и пред всекиго да запази между тях и себе си нужното разстояние, което само още повече разпалваше тяхното желание и повишаваше нейната стойност. Тя си играеше като тореадор с бик с разюзданите хора и техните най-груби и опасни мигове на пиянство и бяс, защото бързо ги опозна и лесно намери ключа на техните сложни на вид желания и всички слаби страни на тия жестоки и чувствени влюбчивци. Тя им предлагаше всичко, обещаваше много, но даваше малко или по-точно нищо, защото техните желания бяха такива по своето естество, че не можеха да бъдат заситени с нищо и накрая трябваше да се задоволят с малко. С повечето свои гости тя се държеше като с болни, с хора, които от време на време имат пристъпи и умопомрачения. Накрая, може да се каже, че въпреки своя занаят, който, разбира се, не е нито добър, нито много честен, тя бе разумна жена с милостиво сърце, добър характер, знаеше и да утеши, и да подпомогне оня, който в пиене е изхарчил повече, отколкото трябва, или на карти е изгубил повече, отколкото е смеел. Тя ги подлудяваше, защото бяха родени луди, лъжеше ги, защото искаха да бъдат лъгани, и накрая им вземаше само онова, което те без друго бяха решили да хвърлят и изгубят. Наистина печелеше много, внимаваше за парите си и така още в първите години натрупа цяло богатство, но също така умееше великодушно и без приказки да „заличи дълга“ или да забрави загубата. Даряваше просяците и болните, но с много съобразителност и внимание, незабелязано и деликатно подпомагаше изпаднали богати семейства, сираци и вдовици от видни къщи, цялата оная „честолюбива сиромашия“, която не умее да се моли и се стеснява да вземе милостиня. И това вършеше със същото умение, с което управляваше хотела и държеше на разстояние пияните, похотливи и нападателни гости, като им вземаше всичко, което може, без да им даде нещо и без да ги отблъсне някога завинаги и напълно.
Всички, които познаваха хората и знаеха историята, често си мислеха, че е голяма беда за тая жена, гдето съдбата й е определила такъв ограничен и незначителен кръг за работа. Ако не беше това, което беше, и мястото, на което се намираше, кой знае каква щеше да стане и какво да направи тая мъдра и човечна жена, която не мисли за себе си и която, граблива, но неегоистична, хубава и прелъстителна, но целомъдрена и студена, управлява един хотел в паланка и изпразва джобовете на градските гуляйджии. Може би щеше да бъде една от ония прочути жени, за които говори историята и които направляват съдбините на големите семейства, дворове и държави, обръщайки работите винаги към добро.
През това време, около 1885 година, когато Лотика беше в пълни сили, имаше много богаташки синове, които ден и нощ прекарваха в хотела, в специалната стая с врата от млечно непрозрачно стъкло. Тук привечер дремеха край печката още сънливи и махмурлии от миналата нощ, забравили от сън и умора где са, защо седят тук и кого чакат. Като използуваше това затишие, Лотика се прибираше в една малка стаичка на първия етаж, която бе определена за младите, но която тя бе направила своя „канцелария“ и в която никого не пускаше. Тази тясна стая бе претрупана с различни мебели, снимки и предмети от злато, сребро и кристал. Тук беше, скрита зад завеса, зелената желязна каса на Лотика и нейната малка писалищна маса, която не се виждаше от хартии, покани, разписки, сметки, немски вестници, изрезки от борсови бюлетини и лотарийни тиражни листове.