С гостите в голямата зала Лотика няма твърде работа. Това е задължение на келнерката Малчика и „цалкелнера“ Густав. Малчика е познатата на целия град отракана маджарка, която изглежда като жена на някой звероукротител, а Густав е възрус дребен чешки немец с пъргав нрав, зачервени очи, кривокрак и дюстабанлия. Те познават всички гости и всички граждани изобщо, знаят кой плаща и какъв е на пиянство, знаят кого да посрещнат хладно, кого да приемат сърдечно, а кого изобщо не трябва да допущат, запило „не е за хотела“. Те се грижат да се пие много и да се плаща редовно, но всичко да свършва гладко и хубаво, защото девизът на Лотика е „Nur kein Skandal!“ А когато понякога, по изключение, се случи някой неочаквано да подивее в пиенето или след като се е напил в други, по-долни кръчми, да влезе насила в хотела, тогава се явява слугата Милан, висок, плещест и кокалест личанин, с исполинска сила, човек, който говори малко, но върши всякаква работа. Той е винаги по протокола облечен като хотелски слуга (защото Лотика държи на всичко това). Винаги е без сако, в кафява жилетка и бяла риза, препасан с дълга престилка от зелена чоха, зиме и лете със засукани до лактите ръкави, за да се виждат грамадните му ръце, рунтави и черни като две големи четки. Засукани мустачки и черна коса, твърда от миризлива войнишка помада. Милан е оня, който потушава всеки скандал в самото му начало.
Съществува една отдавна установена и осветена тактика за тая нежелателна и неприятна операция. Густав заговаря буйния и пиян гост, докато Милан не се приближи отзад, тогава цалкелнерът изведнъж се дръпне настрана, а личанинът подхване пияницата откъм гърба с една ръка за пояса, а с другата за яката, и то така изкусно и бързо, че никой никога не е можал да види в какво се състои „Милановият трюк“. Тогава и най-снажният градски бекрия полита като кукла от парцали и слама към вратата, която Малчика вече е отворила тъкмо навреме, и през вратата право на улицата. В същия миг Густав хвърля подире му шапката, бастуна или друго, което е останало от нещата му, а Милан се протяга и с цялата тежест на тялото си шумно спуска металната ролетка на вратата. Всичко това става за миг, съгласувано и гладко, и докато гостите се обърнат, нежеланият посетител вече е на улицата и ако действително е съвършено обезумял, може само да удари няколко пъти с нож или камък ролетката, както показват следите по нея, но това вече не е скандал в хотела, а на улицата, и това е работа на полицията, която и без това винаги стон пред хотела. Никога не се случва на Милан, както на други кръчмари, гостът, когото изхвърля, да влачи след себе си и да чупи маси или столове или да се заклещи с крака и ръце на вратата, че после и чифт волове да не могат да го извлекат. Никога Милан не влага в тая работа престараване или зъл нрав, страст за борба или лична суета; затова и работата свършва така съвършено, бързо и добре. Минута след изхвърлянето той е пак на работа в кухнята или при тезгяха, сякаш нищо не се е случило. А Густав уж случайно минава през Extra Zimmer и поглеждайки Лотика, която седи на някоя маса с по-важни гости, затваря изведнъж за малко и двете си очи, което значи, че нещо се е случило, но работата е уредена. Тогава и Лотика, без да прекъсва своя разговор и без да снема своята усмивка, мигва също така стремително бързо и незабелязано с двете си очи наведнъж; това значи: „В ред, благодаря, и пазете докрай“.
Остава само още въпросът за онова, което е изпил и изпотрошил изхвърленият гост; тая сума Лотика приспада на Густав от сметката за дневния оборот, която се прави късно през нощта зад един червен параван.
XV
Има много начини, по които тоя буен и така майсторски изхвърлен гост, ако не бъде хванат веднага пред хотела и отведен в участъка, може да се успокои и окопити от неприятностите, които са му се случили. Може да докрета до капията и тук да се освежи на хладината, която вятърът донася от водата и околните бърда. А може да премине и в Зариевата кръчма, която е само малко по-нататък, на общинската пиаца, и там свободно и безпрепятствено да скърца със зъби, да се заканва и да псува невидимата ръка, която така подло и непреодолимо го е изхвърлила от хотела.