— Всичко ни даде милият бог, благодаря му и хвала му — и съгласие, и здраве, и богатство, но не даде онова, което има всеки сиромах: да видим своя челяд и да знаем кому всичко това ще остане след нас. Такава е моята зла съдба. Но ако аз, по божия воля, трябва да я нося, ти не си длъжен. Виждам, че чаршията се е надигнала да те жени и да бере наши грижи. Ех, щом е дошло така, предпочитам да те оженя аз, защото никой не ти е по-добър приятел от мене.
И му разправи своя план: тъй като вече няма никакви изгледи двамата да имат деца, той трябва да доведе край нея и друга жена, по-млада, с която още ще може да има челяд. Законът му дава право за това. А тя, разбира се, ще си остане и по-нататък в къщата като „старата хаджийка“ и ще гледа всичко да става както трябва.
Хаджи Омер дълго се противи и уверява, че той по-добър другар не търси, че друга и по-млада жена не му трябва, но хаджи Омеровица не само остана на своето, но и му съобщи коя жена му е избрала. Щом трябва да се жени и да има дете, най-добре е да вземе здрава, млада и хубава бедна девойка, която ще му даде здраво потомство и докато е жива, ще благодари на своята щастлива съдба. Нейният избор паднал на хубавата Паша, дъщерята на бродирачката от Душче.
И така стана. По волята на своята по-стара жена и с нейна помощ хаджи Омер се ожени за хубавата Паша. А единайсет месеца по-късно Паша роди здраво мъжко дете. С това въпросът за наследника на хаджи Омер бе решен, пропаднаха много роднински надежди и се запуши устата на чаршията. Паша бе щастлива, а „старата хаджийка“ — доволна и двете живееха в хаджи Омеровата къща като майка и дъщеря.
Тоя щастлив завършек на въпроса за наследника на хаджи Омер бе начало на големи страдания за Чоркан. Главното забавление на безделниците в Зариевата кръчма тая зима бе мъката на Чоркан поради женитбата на Паша. Нещастният любовник пиеше както никога досега; газдите го черпеха и за парите си всеки можеше да се смее до сълзи. Обесниците му носеха измислени поръки от Паша, уверяваха го, че тя плаче ден и нощ, че вехне за него и никому не казва истинската причина за своята мъка. А Чоркан лудееше, пееше, плачеше, отговаряше сериозно и обширно на всички питания, оплакваше се от съдбата си, която го е направила така неугледен и сиромах.
— Добре, Чоркане, колко години си по-млад от хаджи Омер? — започваше някой от газдите разговора.
— Знам ли аз! И какво ми помага, че съм по-млад! — отговаряше горчиво Чоркан.
— Ех, ако е по сърце и младост, хаджи Омер не би имал това, което има, и нашият Чоркан не би седял, гдето седи — намесва се някой отстрана.
А на Чоркан не му трябва много, за да го трогнат и разнежат. Наливат му ром след ром и го уверяват, че той не само е по-млад и по-хубав и „по сърце“ много по-близък до Паша, но че не е, в края на краищата, такъв сиромах, за какъвто се мисли и както изглежда. Тия празни хора измислиха през дългите нощи и пред ракията цяла история: как неговият баща, непознат турски офицер, когото никога не е виждал, оставил нейде в Анадола голямо богатство на своя незаконнороден син във Вишеград, като на единствен наследник, но как някои тамошни роднини попречили на изпълнението на това завещание, как сега трябвало Чоркан само да се яви там нейде в далечния и богат град Бруса и да разбие всички сплетни и измами на тия лъжливи наследници и да си вземе онова, което му се пада. Тогава би могъл със своите трици да закупи и хаджи Омер, и цялото негово мнимо богатство.
Чоркан ги слуша, пие и само въздиша. От всичко това го боли, но му е и драго да се чувствува така и да се държи като човек, когото са измамили и окрали и тук в градчето, и там някъде, в далечната красива земя, отгдето е неговият неизвестен баща. А тия край него уж подготвят неговото пътуване за Бруса. Шегите са дълги, жестоки и изпипани докрай. Една нощ донасят готов лъжливия паспорт за пътуването му, изправят Чоркан насред кръчмата и тук го обръщат, разглеждат и с груби шеги и лудешки смях нанасят в паспорта отличителните му белези. Друг път пресмятат колко ли пари ще са му нужни за пътя до Бруса, как ще пътува, къде ще преспива. И в това минава голяма част от дългата нощ.